Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Защитата на Куба на инките е и винаги е била наша отговорност - отбеляза жрицата на Света, в който живеем. - Той беше прав да го каже.

- Така е... прекалено се доверяваме на трибуните си. Казваме им твърде много за онова, което защи­тават, и платихме върховната цена. Трябваше да ги държим в неведение, както предлагах.

- Нима ще ме обвиниш, че съм ги учила?

- Сестро, мина много време, откакто можехме да се отделим от останалите. Всяка от нас внася различна гледна точка, но решенията ни са общи.

- Този човек е опасен и трябва да го убием - заяви жрицата на Горния свят. - Могъща сила е и ако го премахнем от тази игра на шанса, полесражението става по-малко.

- Аз съм на обратното мнение - възрази жрица­та на Долния свят. — Той е най-голямото ни преиму­щество.

- На мъжете не може да се има доверие.

- Не може да им се има доверие , защото Кубът на инките може да чете умовете и да контролира телата им. Възможно е този мъж да е различен. Кубът на инките може и да не е в състояние да прочете ума му както не можем и ние. Това обяснява защо от Куско изпратиха капитан Гонсалес и хората му да го пре­следват.

- Уилсън Даулинг твърди, че може по някакъв начин да долови местоположението на Куба и аз му вярвам - каза жрицата на Света, в който живеем.

- Трябва да му помогнем в усилията му - продъл­жи жрицата на Долния свят. — Глупаво е да премах­ваме най-силния си съюзник, защото има опасност да мине на другата страна. Можем да контролира­ме този мъж чрез сексуалността на нашите жени - и точно това се случва в момента. И двете долавяте удоволствието на воините ни, също като мен.

- Проблемът е, че не мога да доловя ума му - от­върна жрицата на Горния свят. - Никоя от нас не знае какво си мисли той в момента. Трябва да вземем мерки да го неутрализираме, докато можем. Докато сме все още силни.

- Кубът на инките се страхува от този мъж, усе­щам го с костите си. Това е предимство, което не мо­жем да пропускаме.

- Ами връзката му с онази жена от бъдещето? Тя го наглежда чрез някакво божествено влияние. Об­разът ѝ се поддържа от остатъчната сила на Куба - нещо, което никога няма да разберем - и това само увеличава риска за нас. Кубът би могъл да го контро­лира някак, а ние изобщо да не разберем.

- Кубът не може да контролира жени.

- Той няма тази сила - съгласи се жрицата на Дол­ния свят. - Според мен влиянието на русата жена е още едно преимущество, макар да не твърдя, че раз­бирам защо.

- Не можем да се доверим на този мъж - разпалено рече жрицата на Горния свят. - Неговият свят е свят на тайна... и тази тайна само ме изпълва със страх.

- Ами появата на черния кондор? Това е знак от боговете, че следва да се доверим на този мъж.

- Съгласна съм. Кондорът наистина е силен знак.

- Когато воините ни се върнат в Куско, всички мъже там вече ще бъдат под влиянието на Куба на инките. Според сведенията ни стотици въоръжени войници пазят всички подстъпи към града. Кубът със сигурност е там.

- Трябва да тръгнем към Куско със сила, ако иска­ме да си върнем изгубеното. Този Уилсън Даулинг е калфа на звездите. Той се нуждае от Куба на инките, за да напусне този свят, и твърди, че може да го от­крие. Затова трябва да се доверим, че мотивът му е да върне Куба във Вилкапампа, след като се сдобие с него. Трябва да използваме мотива му в своя полза.

- Значи е решено.

- Решено е - отвърнаха в един глас другите две.

- По зазоряване Девиците на слънцето ще по­теглят към Куско. Трябва да пратим всяка, която е способна, дори по-възрастните. Ще имаме само един шанс за успех, ако искаме да намерим и да върнем Куба на инките.

- Ако се провалим, пътят ни ще приключи. Ще дойде време да слезем от черния диск на силата. Нека духът на Мама Окло пази всички ни, защото светът на хората е на прага на гибелта и ще повлече всичко друго със себе си.

- С нашите знания и с Уилсън Даулинг на наша страна отново ще пратим Куба в пустотата.

- Уповаваме се твърде много на този калфа на звездите - заяви жрицата на Горния свят. - Да се мо­лим да заслужава доверието ни.

- А когато си върнем Куба на инките, ще позво­лим ли на Уилсън Даулинг да използва силата му, за да отпътува отново към звездите?

Трите жени поклатиха едновременно глави.

- Не може да му се позволи да напусне. Мястото му е завинаги тук, при нас.

Куско, Перу

Булевард „Павитос“

06:45 ч.

22 януари 1908 г.

Сигурността на деня най-сетне настъпи, но въ­преки това капитан Гонсалес не можеше да събере кураж да се върне в спалнята. Седеше край про­зореца до вратата, очите му драскаха и горяха от поредната безсънна нощ. Чувстваше се напълно изтощен, сякаш някаква болест бе изсмукала цяла­та енергия от иначе силното му тяло. Въпреки със­тоянието си той продължи да наблюдава булеварда и да се вглежда във всеки минувач. Тежките летни облаци тази сутрин се бяха спуснали ниско и небето оставаше тъмно, а дъждът продължаваше да вали напоително, както бе валял през цялата нощ. Всич­ко беше влажно и мокро, включително и столът, на който седеше.