Кристофър Райд - Проклятието на инките

Лицето на Чиело беше непроницаемо, докато про­карваше пръсти по правата си мокра коса и изстиск­ваше водата.

- През целия си живот съм била обучавана да мра­зя мъжете - рече тя. - Това прави положението много трудно.

Уилсън се загледа във великолепната жена, на­мираща се само на няколко стъпки от него. Имаше характерна лицева структура, с четвъртита челюст и вежди, които се повдигаха в средата. Приличаше по­вече на испанка, отколкото на потомка на коренните индианци, ако можеше да се съди по височината ѝ, мускулната маса и пропорциите на тялото ѝ.

Без да сваля поглед от него, Чиело разкопча два­та кожени ремъка, придържащи гравирания наг­ръдник. Металното покритие падна, разкривайки мокра, приличаща на памук дреха, прилепнала по тялото ѝ. Докато сваляше гривните си, на Уилсън му се прииска да извърне поглед, но не можеше. Чи­ело се освободи от наколенниците си и за момент остана така, сякаш се бореше със собствените си демони.

- Наистина ли ще го направим? - попита Уилсън.

Въпросът му сякаш пришпори Чиело и тя изхлузи мокрото горнище през главата си. Видът на голото ѝ от кръста нагоре тяло спираше дъха и Уилсън усети как се възбужда - беше невъзможно да не я поже­лае. Коремът ѝ беше мускулест. Светлокафявата ѝ кожа беше безупречна, гърдите - налети и стегнати. С безизразна физиономия Чиело разкопча колана на кожената си пола и я пусна на пода, оставайки на­пълно гола, ако не се броеше меча на заобленото ѝ ляво бедро.

- В мига, в който сваля меча, преминавам в след­ващата фаза на живота си - каза тя. От топлината на тялото ѝ водата по кожата се превръщаше в пара във влажния въздух. Погледът ѝ не трепна, докато раз­копчаваше меча и внимателно го оставяше на праз­ното легло на Виване. - Това е денят, в който преста­вам да се занимавам със смърт и ставам създателка на живот.

Тежките каменни стени бяха осветени от неумор­но движещата се синя светлина; Чиело прокара по­казалец по корема си и вкара два пръста в себе си.

Остана малко така, после ги поднесе към устните си и ги облиза.

- Май го правим - отвърна Уилсън.

С първична грация Чиело го заобиколи и прока­ра длани по раменете му, като в същото време опипа мускулите му, сякаш пробваше колко зрели са пло­довете в торба. Застана отново пред него, доближи устни до неговите и го целуна страстно.

- Имаш ли нужда от повече време? - попита Уил­сън. - Защото аз мисля, че имам.

Чиело започна да разкопчава ризата му с едната ръка, а другата ѝ длан нито за миг не се отдели от плътта му.

- Никога досега не съм докосвала мъж по този на­чин - гордо рече тя.

Дясната ѝ ръка разтвори ризата и се плъзна лени­во по голата кожа надолу и още по-надолу. Докосва­нето ѝ бе необикновено уверено предвид лудостта на положението.

- Девиците на слънцето сме обучени от малки да празнуваме сексуалността си - каза тя. - Вещи сме в ученията на Часка Койлур, богинята на младите дев­ственици.

- Никога досега ли не си била с мъж? - попита Уилсън.

Чиело поклати глава.

- Убивала съм много мъже с лъка и меча си - от­върна тя. - Примитивни диваци, осмелили се да при­ближат територията ни или град Вилкапампа. Ти си първият, когото докосвам по този начин.

Уилсън вече не можеше да се сдържа и страстно сграбчи стегнатото ѝ тяло. Първата реакция на Чи­ело бе да се дръпне, но той не я пусна. Инстинктът му казваше, че си има работа с доминантно създание и че колкото по-настоятелеи бъде, толкова по-добре ще реагира тя.

- Страстта между мъж и жена трябва да е взаимна - каза тя, докато се гърчеше в прегръдката му - От двете страни трябва да се приложи еднаква сила, за да се появи искра.

Уилсън сподави крясъка си, когато тя захапа врата му, после плъзна влажните си устни по гърдите му, а езикът ѝ гъделичкаше кожата му. Изправи се, при­тисна гърди в неговите и топлината на сърцевината ѝ се вля в него.

- Откакто Виване си отиде, аз съм сама - каза Чи­ело, докато изучаваше тялото му на светлината. - И макар да съм натъжена, че е мъртва, за мен ще е чест да имам свое дете.

Уилсън не можеше да се спре да изследва тялото ѝ с длани и пръсти.

- Девиците на слънцето са сексуални същества - каза Чиело и от устните ѝ се изтръгна стон. - Изуча­вали сме всичко, което може да се научи за женското тяло. Нашата бойна партньорка е и сексуална. - Тя изстена отново. - Окуражавани сме да разбираме как действа тялото, кое е приятно и кое не.

Тя коленичи, разкопча трескаво колана на Уилсън и остави панталоните му да се свлекат. Издърпа бо­тушите и чорапите му и с лекота махна останалите му дрехи. Едната ѝ длан беше все така плътно до­лепена до тялото му - нито веднъж не се отдели от него. Ако имаше нужда да смени ръцете си, и двете ѝ длани се притискаха в него поне за секунда, преди другата ръка да се отдели.