Кристофър Райд - Проклятието на инките

Коленичи между краката му и езикът ѝ нежно се плъзна по кожата му, преди да поеме члена му в уста­та си. Насладата бе такава, че Уилсън отметна глава назад.

- Господи! - прошепна той.

С ръце на раменете му тя се надигна на пръсти и се спусна, поемайки члена му в себе си с едно плавно движение. Очите ѝ не се откъсваха от неговите, но Уилсън не виждаше на лицето ѝ да е изписана на­слада. Изражението ѝ бе строго, съсредоточаването - абсолютно.

Внезапно вратата на постройката се отвори и студеният въздух нахлу в помещението! Уилсън се обърна и видя Акла, стояща в проливния дъжд - с меч в ръка! В далечината блесна светкавица и ос­вети кипналото небе. За този кратък миг Уилсън си спомни какво е да види как мъж се нахвърля с меч - раздирането на плътта, хрущенето на кост. От­чаяните писъци на агония, докато кръвта плисва и острието пронизва и разкъсва вътрешните органи. После си спомни отчаяния поглед, който бе виждал у толкова много мъже, знаещи, че всеки момент ще умрат.

Изблъска Чиело настрани и трескаво отстъпи, до­като Акла пристъпваше напред да запречи входа. Из­ражението ѝ бе мрачно, намеренията - напълно ясни.

- Не може да стане така! - извика тя и вдигна оръ­жието си да нанесе удар.

Уилсън се хвърли към меча на леглото на Виване, но изгуби равновесие, когато Чиело скочи напред, сякаш искаше да го защити.

- Не мога да позволя да имаш този мъж - каза Акла и спря насред замахването си; върхът на меча ѝ сега сочеше голите гърди на Уилсън.

Чиело остана на мястото си с присвити крака и разперени ръце, готова да отблъсне атаката.

Двете жени не откъсваха поглед една от друга. Уилсън правеше всичко по силите си да не реагира. Стоеше, долепен гол до стената; с периферното си зрение виждаше меча, който беше извън обхвата му. Не беше сигурен какво предстои.

- Не можеш да ме спреш - каза Чиело. - Така е наредено.

Акла неочаквано се обърна и затвори вратата.

- Така и ще бъде.

Тя спусна дървеното резе и запречи дръжката със стоманената дръжка на меча си, за да не може никой да отвори.

- И на мен ми е писано да съм тук - добави тя.

- Май ще те споделим - прошепна накрая Чиело към Уилсън. - Трибунът на гвардията го желае.

Тя се пресегна и рязко дръпна Акла към себе си.

Уилсън беше като треснат, когато Акла притисна мокрите си от дъжда устни в неговите и го целуна свирепо. Двете жени трескаво махнаха бронята ѝ и я захвърлиха настрани. Замаян от притока на адре­налин, Уилсън разкъса мокрите дрехи на Акла и ги остави да паднат на пода. Прокара длани по рамене­те ѝ и я принуди да застане на колене пред него. Кон­тактът беше трескав, твърд и буен. Ръце и устни бяха навсякъде, хапеше се кожа, пръсти търсеха влажни места, тела се движеха. Горещината на допира идва­ше от всички посоки.

Андите, Перу

Град-крепост Питкос

01:10 ч.

22 януари 1908 г.

Трите Мамакони образуваха стегнат триъгълник в средата на кръглия диск от блещукащ обсидиан, като всяка гледаше жената от дясната си страна.

- В момента те са с него - каза едната от тях.

- Наслаждават се на удоволствията на плътта му - добави друга. - Акла е слаба, също като сестра си.

- Има ли всъщност някакво значение? - отвърна жрицата на Долния свят. - Няма нищо за губене от случващото се тук. Почувствайте удоволствието им. - Тя отметна глава назад и се усмихна.

- Ние не поискахме Акла да иде при него. Жрицата на Долния свят се откъсна от унеса си.

- Откога не одобряваме трибуните ни да вземат онова, което искат? Всички почувствахме, че е при­влечена... и тя е в крайна сметка просто човек. При­ехме този мъж като възможен жребец за жените ни. Оттук нататък не можем да направим нищо, за да ѝ попречим да го желае. Би трябвало да тръпнем от радост, че са заедно. Това със сигурност ще засили лоялността му към каузата ни и съответно рисковете ще намалеят.

- Той е опасен - заяви жрицата на Горния свят. - Несигурен елемент в тези трудни времена. Ако Ку­бът на инките го обладае по някакъв начин, пробле­мите ни ще се увеличат невъобразимо. Никоя от нас не може да види бъдещето му, въпреки че опитахме кръвта му. За първи път се сблъскваме с човек, кого­то не можем да разчетем.

- Но пък влиянието му тук може да бъде разлика­та между успеха и провала - рече жрицата на Долния свят. - Дори да не можем да видим бъдещето му, не бива да се страхуваме.

- Заради него сме в това положение - отвърна жри­цата на Горния свят. - Пристигането му във Вилкапампа даде началото на събитията, довели до отстъпничеството на Виване и загубата на Куба на инките.