Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Защо да си правиш този труд? — сопна му се Доувър. — „Семпер паратус“ — „Винаги готов“ не е мотото за смях на бреговата охрана. — Той посочи с ръка вратата. — Имаме морски карти, които показват в цветове и в невероятни подробности близо пет хиляди метра от крайбрежието на Аляска, благодарение на сателитно разузнаване.

Пит даде знак на Джордино да заеме мястото му пред екрана на хидролокатора, стана и последва шкипера на „Катауаба“ в малко отделение, претъпкано с шкафове с чекмеджета, съдържащи морски карти. Доувър огледа обозначителните етикети, издърпа едно чекмедже и зарови в него. Накрая извади голяма карта с надпис: „Сателитна снимка номер 2430А, южен бряг на остров Огъстин“, сложи я на масата и я разгърна.

— Това ли имаше предвид?

Пит се наведе и огледа заснетия от птичи поглед изглед на морето край брега на вулканичния остров.

— Чудесно. Имаш ли лупа?

— На рафта под масата е.

Пит взе дебелата квадратна лупа и се взря през нея в мъничките тъмни петна на снимката.

— Шансовете ти да откриеш аномалия в този геоложки кошмар на морското дъно са нулеви.

— Не гледам дъното.

Доувър добре чу думите на Пит, но не разбра значението им. В очите му проблесна леко любопитство, но преди да зададе естествения въпрос, високоговорителят над вратата изпука.

— Шкипер, пред нас има пенести вълни. — Гласът на дежурния офицер звучеше напрегнато. — Дълбокомерът отчита деветдесет сантиметра вода под корпуса… и се покачва страшно бързо.

— Стоп машини! — нареди Доувър. След миг промени нареждането си: — Не, дай заден ход до скорост нула.

— Кажи му да изтегли нагоре датчика на хидролокатора, преди да е заорал в дъното — безцеремонно се намеси Пит. — А после предлагам да пуснем котвата.

Доувър отправи особен поглед към Пит, но изрече заповедта. Палубата затрепери под краката им, докато двойните корабни витла обръщаха посоката на движението си. След малко вибрациите спряха.

— Скорост нула — съобщи дежурният офицер от мостика. — Котвата е пусната.

Доувър потвърди съобщението му, после седна на едно високо столче, обгърна с длани чашата си кафе и погледна право към Пит.

— И тъй, какво виждаш?

— Корабът, който търсим — отвърна Пит бавно и отчетливо. — Не може да бъде друго. В едно отношение бъркаш, Доувър, но в друго си прав. Майката природа рядко създава скални формации със съвършено прави линии, дълги по няколкостотин метра. Следователно очертанието на кораб може да бъде открито в неестествена за него среда. Прав си обаче, като казваш, че шансовете ни да го открием на морското дъно са нулеви.

— Говори по същество — вметна Доувър нетърпеливо.

— Търсеният обект е на брега.

— Искаш да кажеш, че е в плитчините?

— Искам да кажа, че е на брега, заседнал на сухо.

— Не можеш ли да бъдеш по-сериозен?

Пит подмина въпроса и подаде лупата на Доувър.

— Виж сам. — Той взе молив и очерта с кръгче част от скалите над линията на прилива.

Доувър се наведе и доближи лупата до окото си.

— Виждам само скали.

— Погледни по-отблизо. Вгледай се в релефа от долната част на склона до морето.

По лицето на Доувър се изписа недоверчивост.

— О, господи! Та това е кърма на кораб!

— Могат да се различат дори ветрилообразната опашка и горната половина на кормилото.

— Да, да, и част от задната палуба. — Обезсърчението на Доувър изведнъж се изпари и отстъпи място на нарастващата възбуда от откритието. — Невероятно! Забил е нос в брега, сякаш лавина го е заляла. Съдейки по кърмата и балансираното перо на кормилото, по моему това е стар товарен кораб от типа „Либърти“. — Той вдигна поглед, изпълнен със засилващ се интерес. — Мисля си, да не би да се окаже самият „Пайлъттаун“?

— Звучи ми смътно познато име.

— Една от най-упоритите загадки на северните морета. „Пайлъттаун“ извършваше курсове между Токио и западното ни крайбрежие допреди десет години, когато екипажът му съобщи, че е потънал при буря. Бе предприето търсене, но от кораба нямаше и следа. Две години по-късно един ескимос се натъкнал на „Пайлъттаун“, който бил заседнал в айсберг на деветдесет мили над нос Ноум. Той се качил на борда и видял, че корабът е изоставен — нямало следа нито от екипажа, нито от товара му. След месец ескимосът се върнал заедно с племето си, за да вземат от кораба каквото можело да им послужи, но него вече го нямало. Минали близо две години, преди да се получи съобщение, че той се носел свободно по течението под Беринговия проток. Бе изпратен катер на бреговата охрана, но не го откриха. В продължение на осем месеца за „Пайлъттаун“ не се чу нищо повече. После един риболовен траулер го забелязал и моряците се качили на борда му. Установили, че е в доста добро състояние. След това той отново изчезнал, вече за последен път.