Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Те могат да бъдат уведомени — отвърна Пит любезно, но със студен поглед.

Джордино мълчаливо взе един лост от куфарчето с инструменти, окачено на гърба на Пит и започна да разбива стоманената врата, водеща към кабината на задната горна палуба. За негова изненада тя изскърца и поддаде. Той впрегна мускулната си сила, упоритите панти се предадоха и вратата се отвори. Вътрешността беше съвсем празна — никакви приспособления, никакви уреди, нито дори парченце отпадък.

— Тук като че ли са идвали носачи на покъщнина — отбеляза Пит.

— Странно, че никога не е била използвана — замислен рече Доувър.

— Къде е аварийният изход?

— Оттук.

Доувър ги поведе през друго отделение, което също беше празно. Той спря пред кръгъл капак на люк в средата на палубата. Джордино пристъпи напред, отвори с лоста капака и се отдръпна назад. Доувър насочи фенерче към зейналия тунел и лъчът проряза мрака.

— Свърши се с това предположение — отчаян въздъхна той, — шахтата на тунела е затрупана от отпадъци.

— Какво има под палубата?

— Отсекът за кормилния механизъм. — Доувър замълча, съзнанието му продължи да работи. После той изговори гласно мислите си: — Точно пред кормилния механизъм има помещение за заден кормилен механизъм. Практика, останала от военните години. Възможно е, но само предполагам, че е възможно да има достъпен изход към товарния люк.

Те тръгнаха обратно и се върнаха в първия отсек. Бяха изпълнени със странно чувство, че вървят из призрачен кораб и се питаха какво ли се е случило с екипажа му, който го е напуснал. Намериха светлия отвор на люка, слязоха по стълбите в отсека за кормилния механизъм и покрай старите все още омаслени съоръжения стигнаха до предната преградна стена. Доувър огледа с фенерчето стоманените плочи. Изведнъж трептящият светлинен лъч се закова на място.

— Дявол да го вземе! — измърмори той. — Капакът е тук, но е затворен чрез заваряване.

— Сигурен ли си, че сме там, където трябва? — попита Пит.

— Напълно — отговори Доувър и удари облечения си в ръкавица юмрук в преградата. — От другата страна е товарен трюм номер пет — най-вероятният склад на отровата.

— Ами другите трюмове? — попита единият от химиците.

— Много са напред, за да изтече нещо в морето.

— Добре, да се залавяме за работа тогава — подкани ги нетърпеливо Пит.

Те бързо сглобиха резача и го свързаха с ацетиленовата бутилка. Пламъкът от върха на горелката изсъска, когато Джордино регулира газовата смес от кислород и ацетилен. Излезе син пламък и защурмува стоманената плоча, нажежавайки я отначало до червено, после до оранжево-бяло. Появи се тясна пролука, която постепенно се разширяваше, като пукаше и се стопяваше от високата температура.

Джордино беше вече изрязал достатъчно голям отвор, за да се провре през него, когато се появиха Мендоса и хората от лабораторията с апаратура за химически анализи, тежаща близо двеста и трийсет килограма.

— Намерили сте го значи — каза Мендоса.

— Още не сме сигурни — предупреди я Пит.

— Но анализите ни на пробите показват, че водата в този район е пропита с нервнопаралитичното вещество S — възрази Мендоса.

— Разочарованието идва бързо — отвърна Пит. — Аз никога не си броя пилците преди есента.

Разговорът им прекъсна, когато Джордино се изправи и изгаси горелката за рязане. Той я подаде на Доувър и взе сигурния си лост.

— Отдръпнете се — нареди Джордино. — Това чудо е нажежено до червено и е адски тежко.

Той захвана с единия край на желязото назъбения нагорещен ръб и го напъна. Скърцайки, стоманената плоча се изви от преградата и се стовари върху палубата с тежко дрънчене като изхвърли стружки разтопен метал.

В тъмния отсек настъпи пълна тишина, когато Пит взе фенерчето и се наведе внимателно, за да мине през отвора, стараейки се да не се допира до парещите му ръбове. Той насочи лъча в утробата на тъмния товарен трюм и го задвижи по дъга от 180 градуса.

Всички имаха чувството, че мина доста време, преди той да се изправи и да застане пред странно облечените фигури без лица, които се скупчиха около него.

— Е? — попита нетърпеливо Мендоса.

Пит й отвърна само с една дума:

— Еврика!

На шест хиляди километра и с разлика във времето пет часа напред, в друг часови пояс съветският представител в Световната здравна организация бе останал до късно над бюрото си. В кабинета му в сградата на секретариата на Обединените нации нямаше нищо претенциозно — мебелировката беше евтина и спартанска. Вместо обичайните снимки на руски върховни ръководители, мъртви и живи, единствената украса на стените беше една малка любителска акварелна картина на къща сред природата.