Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Да не би да имаш някакви съмнения? — попита Райнман.

— Нищо определено — отвърна Лукас с глух глас, който сякаш идваше от някакъв далечен източник. — Но като знам, че президентът и другите трима мъже, които са на ред да заемат поста му, са на едно и също място по едно и също време, не мога да не се плаша.

— Обърнахме се срещу течението. — Гласът на Пит беше тих, дори нехаен, докато гледаше в цветния видеоекран на хидросканиращия локатор „Клайн“, който отчиташе морското дъно. — Увеличи скоростта с около два възела.

Облечен в избелели джинси, пуловер с висока яка, кафяви гуменки и бейзболна шапка с емблемата на НЮМА под сресаната си назад коса, той изглеждаше самоуверен и спокоен, дори малко отегчен и безразличен.

Щурвалът под ръцете на кърмчията леко се завъртя и като се накланяше напред-назад, „Катауаба“ бавно избутваше като косачка еднометровите вълни. Влачейки се зад кърмата като консервена кутия, вързана за опашката на куче, датчикът на хидролокатора със странично сканиране пореше дълбините и изпращаше сигнал до видеодисплея, който го превръщаше в подробно изображение на морското дъно.

Бяха предприели търсенето на източника на нервнопаралитичното вещество в южния край на тесния залив Кук и откриха надигащи се остатъчни частици, докато работеха в залива Камишак. Водни проби се взимаха на всеки половин час и се изпращаха с вертолет в химическата лаборатория на остров Огъстин. Еймос Доувър философски сравни проекта с детската игра да намериш скрит предмет с подсказването „топло — студено“.

Докато денят се точеше, нервното напрежение, което се трупаше върху „Катауаба“, стана непоносимо. На екипажа му бе невъзможно да излезе на палубата за глътка въздух. Единствено на химиците от Комитета по опазване на околната среда им бе разрешено да напускат пределите на външните преградни стени, тъй като носеха херметически облекла.

— Още нещо? — попита Доувър, надничайки през рамото на Пит в екрана с голяма разделителна способност.

— Нищо, пипнато от човешка ръка — отговори Пит. — Дънният терен е грапав, неравен, предимно от вкаменена лава.

— Каква хубава и ясна картина.

— Да — кимна Пит, — изпъкват и най-малките подробности.

— Какво е онова тъмно петно там?

— Рибен пасаж. Вероятно група тюлени.

Доувър се обърна и се загледа през прозорците на мостика във вулканичния връх на остров Огъстин, отдалечен сега само на няколко мили от тях.

— Хубаво ще е, ако направим скоро някой удар, вече доста се доближаваме до брега.

— Лабораторията вика кораба — разнесе се по високоговорителя на мостика женственият глас на Мендоса.

Доувър вдигна радиотелефона.

— Продължавай, лаборатория.

— Дръжте курс нула-седем-нула градуса. Оказа се, че в тази посока елементите в остатъчните следи имат по-висока концентрация.

Доувър хвърли загрижен поглед към близкия остров.

— Ако задържим този курс в продължение на двайсет минути, ще спрем на прага ви за вечеря.

— Доближете се колкото можете до нас и вземете проби — продължи Мендоса. — Показанията ми сочат, че на практика вие се намирате над източника.

Доувър затвори без други възражения и се провикна:

— На каква дълбочина сме?

Дежурният офицер потупа една кръгова скала върху пулта с измервателните уреди.

— Четирийсет и два метра и нагоре.

— До каква далечина хващаш на екрана? — обърна се Доувър към Пит.

— Виждаме дъното на шестстотин метра от двете страни на нашия корпус.

— Значи отцепваме една ивица широка около две трети миля.

— Почти — допусна Пит.

— Трябваше да сме открили кораба досега — раздразнен продължи Доувър. — Сигурно сме го подминали.

— Не е нужно да изкрейзваме — рече Пит. Той млъкна, наведе се над клавиатурата на компютъра и направи фина настройка на изображението. — На света няма нищо по-неуловимо от корабокруширал кораб, който не е готов да бъде открит. Проследяването на убийство в роман на Агата Кристи е фасулска работа в сравнение с откриването на изчезнал под стотици квадратни мили вода кораб.

— Много поетично, няма що! — каза сухо Доувър.

Пит остана загледан дълго и замислено в горната преградна стена.

— Каква е видимостта под водната повърхност?

— Водата става кристалночиста на петдесет метра от брега. По време на прилив съм виждал на трийсет метра, че и повече.

— Ще ми се да заема вертолета ви и да направя въздушни снимки на този район.