Клайв Къслър - Съкровище

За няколко секунди настъпи мъртва тишина. После ледът започна шумно да пука, металните части започнаха да се огъват и да скърцат при допира си една с друга и разбитият самолет започна бавно да потъва през леда в студената вода.

Археолозите също чуха боинга, който прелетя над фиорда.

Те изскочиха от бараката си навреме, за да зърнат силуета на самолета, отразен на светлината на прожекторите за кацане в гладката като огледало ледена повърхност. Успяха ясно да различат осветените илюминатори на кабината и спуснатите колесници. Почти веднага се чу звук от стържене на метал, а момент след това замръзналата земя потрепери от силата на удара. Прожекторите угаснаха, но звуците от смачкването на метал продължиха да се разнасят още няколко секунди. После изведнъж в тъмнината настъпи мъртва тишина, тишина, която беше по-угнетяваща от нерадостния вой на вятъра.

Археолозите стояха потресени и невярващи. Смаяни, застинали неподвижно като омагьосани статуи, без да усещат студа, те се взираха в тъмната нощ.

— Господи — най-сетне потресен промълви Гронквист, — той се разби във фиорда.

Лили не можа да скрие уплахата в гласа си.

— Ужасно! Никой не би могъл да остане невредим.

— Повече от сигурно е, че са загинали, ако са паднали във водата.

— Сигурно затова няма пожар — добави Греъм.

— Видя ли някой какъв беше самолетът? — попита Хоскинс.

Греъм поклати глава.

— Стана толкова бързо. Беше доста голям обаче. Приличаше на многомоторен. Може би патрулен самолет, който облита ледовете.

— На какво разстояние се намира според теб? — попита Гронквист.

— На около километър, километър и четвърт.

Лицето на Лили беше бледо и напрегнато.

— Трябва да направим нещо, за да им помогнем.

Гронквист се опита да определи местонахождението на самолета на око и потри оголените си бузи.

— Хайде да влезем вътре, преди да сме замръзнали и да изготвим план, преди да се впуснем натам неподготвени.

Лили започна да се съвзема.

— Съберете одеяла и всички останали топли дрехи — отривисто каза тя. — Аз ще се погрижа за лекарствата.

— Майк, сядай пред радиостанцията — нареди Гронквист. — Уведоми метеорологичната станция в Данеборг. Те ще предадат съобщението на спасителния отряд на авиацията в Туле.

Греъм махна с ръка в знак на съгласие и първи влезе в бараката.

— Добре ще е да вземем инструменти за къртене, за да можем да измъкнем оцелелите от останките — каза Хоскинс.

Гронквист, който надяваше парката и ръкавиците си, кимна.

— Съобразителен си. Помисли какво още ще ни трябва. Аз ще закача шейната за един от снегоходите. Можем да натоварим всичко в нея.

Преди пет минути и четиримата спяха. Сега навличаха топли дрехи и забързано сновяха насам-натам, заети с изпълнението на определените им задачи. Бяха забравили за загадъчната византийска монета, за топлия уют на съня; най-важното в момента беше неотложната нужда да стигнат до падналия самолет колкото се може по-скоро.

Излязъл отново навън, навел глава срещу внезапния порив на вятъра, който сега духаше срещу него, Гронквист хукна покрай бараката към малък, покрит със сняг хангар, където държаха двата снегохода на експедицията. Той събори с крак леда, който се беше образувал по долната част на вратата и я отвори. Вътре малък маслен радиатор се опитваше с успех, не по-голям от този на свещ във фризер, да поддържа температурата на въздуха с двадесет градуса по-висока от тази навън. Той опита да запали снегоходите от бутоните на стартерите им, но акумулаторите бяха твърде изтощени след няколкомесечната усилена експлоатация и двигателите не успяха да завъртят. Като ругаеше сред облаци от пара, която излизаше от устата му, Гронквист свали със зъби дебелите си ръкавици и започна рязко да дърпа ремъците за ръчно запалване. При петия опит двигателят на първия снегоход запали, но вторият продължи да упорства. Най-сетне, след тридесет и две дърпания — Гронквист ги броеше — двигателят неохотно закашля и запали.

Той закачи езика на голямата шейна към захващащия механизъм на снегохода, чийто двигател беше имал повече време да загрее. Това му отне доста време и когато свърши, пръстите му бяха започнали да се вкочаняват.

Останалите вече бяха струпали провизиите и оборудването пред входа на бараката, когато той пристигна. С изключение на Гронквист всички бяха облекли дебело подплатени работни комбинезони. Натовариха шейната до горните странични дъски за по-малко от две минути. Греъм раздаде на всички мощни джобни фенерчета и се приготвиха да потеглят.