Клайв Къслър - Съкровище

Рубин не направи опит да кръжи над „Поулър Иксплорър“ поради почти несъществуващата височина и тъй като, за жалост, не умееше да пилотира самолет. Съществуваше реална възможност да блокира двигателите поради загуба на скорост и да потопи самолета в развълнуваното море.

Самата гледка на кораба беше разпалила плаха искрица надежда в пилотската кабина. Сега вече ги бяха забелязали и спасителите щяха да знаят къде да търсят оцелелите. Макар и малка, това все пак беше някаква утеха.

Тъмните води на морето изведнъж се превърнаха в дебела ледена покривка, която, увеличена от светлината на звездите, се въртеше главоломно под предното стъкло. Рубин имаше усещането, че се вози с шейна по нея. Когато до предстоящия удар оставаха броени секунди, той най-после се сети да нареди на Ибара да включи прожекторите за кацане.

Мексиканецът трескаво затърси с поглед по командното табло, откри обозначените превключватели и ги постави в положение „Включено“. Внезапно бликналият сноп светлина улови една изненадана полярна мечка, която изчезна някъде зад самолета. Те се носеха над гола, скована от лед равнина.

— Света Богородице — промълви Ибара. — Виждам хълмове в дясно. Успяхме да достигнем сушата.

Махалото на съдбата най-сетне се залюля в полза на Рубин. Хълмовете, които Ибара беше видял, се оказаха самотна планинска верига, която се простираше на стотици километри в двете посоки. По някакво чудо, Рубин беше успял да ги избегне и беше насочил губещия височина боинг към средата на фиорда Арденкапл. Самолетът летеше над тесния залив към морето под тях, между върховете на скалите, които се спускаха стръмно надолу. И отново съдбата беше извикала насрещен вятър, който даваше допълнителна подемна сила на самолета.

Струваше му се, че ледът е толкова близо, та би могъл да протегне ръка и да я прокара по него. На светлината на прожекторите се виждаше калейдоскоп от бързо променящи се цветове. Пред самолета изникна тъмна грамада. Той леко натисна десния педал на вертикалното кормило и грамадата се плъзна встрани, като остана ляво от борда.

— Спусни колесниците! — извика Рубин.

Ибара безмълвно се подчини. При обичайните за аварийно кацане процедури, това беше възможно най-лошото нещо, което можеше да се направи, но в незнанието си те неволно бяха взели най-правилното за терена под тях решение. Колесниците се спуснаха от гнездата си и самолетът бързо загуби скорост поради допълнителното ветрово съпротивление.

Рубин стисна щурвала така, че кокалчетата на пръстите му побеляха и впери поглед надолу към носещия се бързо под тях лед. Струваше му се, че блестящите кристали се надигаха към тях, за да ги посрещнат, докато изпълниха цялото му зрително поле.

Рубин затвори очи, като се молеше да кацнат върху мекия сняг, вместо да се ударят в твърдия лед. Той и Ибара не можеха да сторят нищо повече. Краят наближаваше с ужасяваща скорост.

За щастие, той не знаеше, нямаше как да знае, че дебелината на леда беше само метър — твърде малка, за да издържи теглото на боинг 720-В.

Лабиринтът от лампички на приборите беше полудял и всички светеха на червено. Ледът изплува от тъмнината. Рубин изпита усещането, че се е втурнал през черна завеса и се е озовал в бяла пустош. Той дръпна назад щурвала и скоростта на боинга рязко спадна, а носът му се повдигна нагоре за последен път в напразен опит да се задържи във въздуха.

Ибара седеше ужасен. Забравил триста и двадесет километровата скорост в час, замръзнал от уплаха, той не направи никакъв опит да дръпне ръчките за газ рязко назад. В объркването си той изобщо не се сети да спре подаването на гориво и да изключи електрическите превключватели.

В този момент дойде ударът.

Рубин и Ибара инстинктивно вдигнаха ръце пред лицата си и затвориха очи. Гумите на колесниците докоснаха леда, плъзнаха се и оставиха върху него две еднакви следи. Левият вътрешен двигател поддаде, откъсна се от монтажните опори и с бясно въртене изчезна в тъмнината. В същото време двата двигателя откъм десния борд заораха в леда, заседнаха и изкривиха крилото, което се превърна в скърцаща, смачкана купчина метал. После захранването отпадна и светлините изгаснаха.

Килнат на една страна, боингът се носеше по леденото поле на фиорда, оставяйки след себе си шумно падащи парчета метал, като градушка от частици след комета. Той се блъсна в ръба на леда, който се беше образувал при пропадането му. Носовият колесник се огъна и влезе в предната долна част на корпуса, като разкъса преградата на адската дупка. Носът се наклони и заора в леда, огъвайки тънките алуминиеви плочи навътре към пилотската кабина. Най-после инерцията намаля и смачканият самолет, огънат и осакатен, завърши опустошителното си пътешествие. Той спря само на тридесет метра от група разпръснати назъбени скали, близо до скования от лед бряг.