Клайв Къслър - Съкровище

— Ако при падането си самолетът е разбил леда — опита се Хоскинс да надвика вятъра — можем направо да ги отпишем.

— Той има право — извика в отговор Греъм. — Досега сигурно ще са измрели от измръзване.

Очите на Лили гледаха строго иззад скиорската й маска.

— Никой не е бил спасен с песимизъм. Предлагам ви, юначаги такива, да тръгваме.

Гронквист я грабна през кръста, повдигна я и я сложи върху снегохода.

— Хайде, момчета, правете както ви каза дамата. Там сигурно умират хора.

Той преметна крак през седалката пред Лили и натисна газта, а Хоскинс и Греъм хукнаха към снегохода, който загряваше на празен ход в хангара. Ауспухът на двигателя запърпори и задната верига зацепи в снега. Той зави рязко обратно и пое към крайбрежната ивица, а шейната подскачаше зад тях.

Те се носеха по неравните, покрити с лед камъни на брега към замръзналия фиорд. Пътуването беше опасно. Лъчът на единствения фар, монтиран пред кормилото, бясно танцуваше над дебелия лед и хвърляше ярки отблясъци в тъмнината. Той правеше почти невъзможно за Гронквист да види ръбовете на ледените блокове, докато снегоходът не заореше по тях и не подскочеше във въздуха като спасителна лодка в бурно море. В тези условия шофьорският опит не можеше да помогне и тежко натоварената шейна зад тях постоянно занасяше наляво-надясно и се клатушкаше като люлка.

Лили беше сключила здраво ръце около огромния корем на Гронквист, като че ли от това зависеше живота й и беше заровила глава в рамото му. Тя се обърна и видя подскачащата светлина от фара на другия снегоход, който бързо ги догонваше.

Без допълнителната тежест на шейната, набралият скорост снегоход, управляван от Хоскинс, зад който беше седнал Греъм, бързо ги настигна и изпревари. Скоро всичко, което очите на Лили можеха да различат през облака от снежинки, който се носеше след него, бяха неясните очертания на приведените фигури на двамата мъже.

Тя почувства как Гронквист се напрегна при вида на голям метален предмет, който изплува от тъмнината пред тях, уловен от лъча на фара. Той рязко завъртя кормилото на ляво. Ръбовете на предните ски заораха в леда и снегоходът се отклони встрани преди да се блъсне в отломък от разбитото крило на самолета, който се намираше само на метър от него. Гронквист направи отчаяно усилие да изправи машината, но от внезапната промяна на центробежната сила, натоварената догоре шейна рязко се разлюля като опашката на разярена гърмяща змия. Тя силно занесе, изви се под остър ъгъл към снегохода и се откъсна от захващащия механизъм. Върховете на плъзгачите й се забиха в леда и тя се преобърна. Товарът й се разхвърча във въздуха като отломъци от експлозия.

Гронквист извика нещо, но думите му бяха прекъснати от плъзгача, плоската страна на който безпогрешно уцели рамото му й го събори от снегохода. Той отхвръкна и се понесе в широка дъга като огромна желязна топка за разрушаване на стени. Качулката на парката му се смъкна назад и оголената му глава се удари в леда.

Ръцете на Лили отхвръкнаха от кръста на Гронквист, когато той изчезна в мрака. Тя си помисли, че ще падне. Шейната, която не успя да я удари, се блъсна и спря на няколко метра от нея, но снегоходът имаше други намерения. Без ръцете на Гронквист върху лоста на съединителя и ръчната газ, той спря и като се поклащаше несигурно, се наклони на четиридесет и пет градуса. Двигателят продължаваше да пърпори на празен ход.

Той остана за миг в това положение, а после бавно се килна на една страна и падна върху краката на Лили, като я затисна от кръста надолу и безпомощна я прикова към леда.

Хоскинс и Греъм не можаха веднага да разберат за нещастието, разиграло се зад гърба им, но и на тях им предстоеше да преживеят нещо подобно. След като изминаха около двеста метра, Греъм се извърна, повече от любопитство, отколкото по интуиция, за да види каква беше преднината им пред Лили и Гронквист. Изненада се, когато съзря далеч назад неподвижния лъч светлина от фара, насочен надолу.

Той потупа Хоскинс по рамото и извика в ухото му:

— Мисля, че с другите се е случило нещо.

От самото начало Хоскинс възнамеряваше да открие вдлъбнатината в леда, издълбана от самолета след приземяването му и да я следва, докато тя го отведе до мястото на катастрофата. Той беше вперил очи напред, като се опитваше да проникне с поглед през мрака пред тях, когато Греъм отклони вниманието му.

Воят от ауспуха на снегохода правеше думите неразбираеми. Той извърна глава и на свой ред извика на Греъм: