Клайв Къслър - Съкровище

Рубин изтри длани в крачолите на панталоните си и хвана щурвала. Откакто бяха прелетели над върха на ледника, той не беше поемал управлението на самолета. Пое дълбоко дъх и натисна бутона „Изключване на автопилота“, разположен върху щурвала. Не се чувстваше достатъчно уверен, за да вкара самолета във вираж с елероните, затова използва само вертикалното кормило, с което внимателно направи плавен завой. Щом носът се насочи направо, той почувства, че нещо не е наред.

— Оборотите на двигател номер четири падат — каза Ибара. Гласът му съвсем забележимо потрепваше. — Няма достатъчно гориво.

— Не трябва ли да го изключим, или да направим нещо?

— Не съм запознат с процедурата в такива случаи — глухо отвърна Ибара.

О, мили боже, помисли си на ум Рубин, един слепец води друг. Висотомерът беше започнал да показва постоянно спадане на височината. Скоростомерът също показваше, че скоростта намалява. Умът му беше толкова напрегнат, че Рубин не беше в състояние да мисли. Той се опитваше да задържи самолета във въздуха повече с воля, отколкото с пилотиране.

Освен това Рубин се мъчеше да се пребори с времето, тъй като разстоянието между самолета и морето бавно, но неумолимо намаляваше.

Изведнъж, без всякакво предупреждение, щурвалът в ръцете му започна да се движи все по-бавно и да вибрира.

— Губим скорост — извика Ибара. Най-сетне, на непроницаемото му лице се беше изписал страх. — Насочи носа надолу.

Рубин плавно придвижи щурвала напред, като ясно си даваше сметка, че по такъв начин ускорява неизбежното.

— Свали клапите, за да увеличим подемната сила — нареди той на Ибара.

— Свалям клапите — отговори Ибара, присвил устни.

— Това е — промълви Рубин. — Спускаме се.

Пред отворената врата на пилотската кабина беше застанала една от стюардесите и слушаше репликите, които си разменяха. В широко отворените й очи се четеше страх, лицето й беше бяло като лист хартия.

— Ще се разбием ли? — попита тя, почти шепнешком.

Рубин застина в креслото, твърде зает да се обърне.

— Да, дявол да го вземе! — изруга той. — Сложи си предпазния колан.

Тя се обърна и щеше без малко да падне, когато припряно се спусна към пътническия салон, за да предупреди останалите членове на екипажа и пътниците за най-лошото. Всички разбираха, че няма начин да се спасят от неизбежната гибел. За щастие, не настъпи паника, не се чуваха истерични викове. Дори молитвите се произнасяха тихо.

Ибара се извърна в креслото и погледна към пътеката между седалките. Камил се опитваше да успокои някакъв възрастен мъж, който трепереше неудържимо. По лицето й се четеше спокойствие и някакво странно задоволство. Тя наистина беше чудесна жена, помисли си Ибара. Жалко, че скоро от красотата й нямаше да остане и следа. Той въздъхна и отново се обърна към командното табло.

Висотомерът показваше, че летяха на височина по-малка от двеста метра. Ибара реши да рискува и увеличи заданията на ръчната газ за останалите три двигателя. Това беше безполезен жест, породен от отчаяние. Двигателите щяха да изразходят малкото останали литри гориво по-бързо и да спрат по-скоро. Но Ибара не разсъждаваше логически. Той не можеше просто да стои и да бездейства. Чувстваше, че трябва да предприеме нещо, един последен опит, породен от отчаяние, дори това да означаваше, че ще ускори собствената си смърт.

Пет мъчителни минути се изнизаха като една. Черните води на морето приближаваха, готови да погълнат самолета.

— Виждам светлини! — произнесе неочаквано Рубин. — Право пред нас.

Очите на Ибара мигновено светнаха и той погледна през прозореца.

— Кораб! — извика той. — Това е кораб!

Почти едновременно с неговия вик, самолетът профуча над „Поулър Иксплорър“, като премина на по-малко от десет метра над радиолокаторната му антена.

Екипажът на ледоразбивача беше предупреден за приближаването на самолета от показанията на радиолокатора. Мъжете, които се намираха в командния мостик, неволно се приведоха, когато боингът с фучащи като армия призраци отработени газове от форсираните двигатели, прелетя над главите им на запад, към брега на Гренландия.

Грохотът изпълни отсека за електронна апаратура и той се изпразни като езеро през разкъсан бент. Найт изскочи и се втурна към командния мостик, следван по петите от Пит и Джордино. Нито един от мъжете, които работеха в мостика, не се обърна, когато капитанът връхлетя през вратата. Всички бяха отправили погледи към отдалечаващия се самолет.