Клайв Къслър - Съкровище

— Несъмнено клас „Алфа“ — заяви Найт. — С атомни реактори, корпус от титан, неподатлив на намагнетизиране и корозия в солена вода, използвана е най-новата технология за безшумна работа на гребния винт. Това са най-бързите подводници, които се спускат на най-голяма дълбочина и в съветския, и в американския флот.

Изоставането по време между показанието на сонара и видеокартината беше около тридесет секунди. Те като че ли наблюдаваха тенис мач. Главите им едновременно се извръщаха от сонара и вперваха съсредоточени погледи в телевизионните монитори.

Гладките контури на подводницата изплуваха пред погледите им под светлината на прожекторите на камерите, която им придаваше призрачен синьо-сивкав оттенък. За американците беше трудно да повярват, че руският съд се беше превърнал в гробница, в която почиваха над сто и петдесет човека. Той приличаше на детска играчка, полегнала на дъното на някоя локва.

— Има ли данни за необичайна радиоактивност? — попита Найт.

— Съвсем леко повишена — отвърна Джордино. — Вероятно от реактора на подводницата.

— Няма пробив на обшивката — заключи Пит.

— Не, ако се съди по показанията.

Найт погледна към мониторите и започна да прави предварителна оценка на пораженията.

— Носът е повреден. Дясното хоризонтално кормило е откъснато. Дълга около двадесет метра вдлъбнатина от дясната страна на дъното.

— Доста дълбока, ако съдя по това как изглежда — отбеляза Пит. — Проникнала е през въздушните камери във вътрешния непроницаем корпус. Сигурно се е ударила в отсрещния ръб на кратера, който е причинил повреди във вътрешността й. Не е трудно човек да си представи как екипажът се е опитал да я издигне на повърхността, докато се е движела през центъра на кратера. Но е поела повече вода, отколкото е можела да изхвърли и е започнала да потъва, докато най-накрая се е ударила в средата на склона от тази страна.

За момент в отсека настъпи тишина. „Шерлок“ подмина подводницата, която бавно излезе от обхвата на камерите. Те продължиха да наблюдават мониторите, докато неравният контур на морското дъно се плъзгаше край тях, опитвайки се на ум да си представят ужасната смърт, покосила хората, които бяха плавали във враждебните глъбини на морето.

Близо половин минута никой не проговори, дишането им едва се чуваше. После бавно се отърсиха от кошмарните мисли, които ги бяха налегнали и извърнаха погледи от мониторите. Ледът се пропука. Те започнаха да се отпускат и да се смеят непринудено и възторжено като посетителите в някоя кръчма, които се радват на победния гол на местния тим.

Пит и Джордино можеха да си отдъхнат и да побездействат през останалата част от пътуването. Тяхното участие в проекта по издирването беше приключило. Те бяха успели да открият игла в купа сено. После лицето на Пит бавно придоби сериозен вид и той впери невиждащ поглед в пространството.

Джордино познаваше тези признаци от дългогодишен опит. След успешното приключване на всеки проект Пит изпадаше в потиснато настроение. Предизвикателството вече го нямаше и неговият вечно търсещ ум бързо се насочваше към следващото.

— Свърши страхотна работа, Пит, и ти също, Ал — сърдечно каза Найт. — Вие, хората от НЮМА, добре знаете как да търсите. Това сигурно е най-забележителният успех на разузнаването ни от двадесет години насам.

— Не бързай да се радваш — каза Пит. — Трудното тепърва предстои. Няма да ни е лесно да измъкнем подводницата под носа на руснаците. Този път „Глоумър Иксплорър“ няма да го има. Нито пък спасителни кораби, които да се виждат на повърхността. Цялата операция ще трябва да се извърши под водата…

— Какво, по дяволите, е това? — Очите на Джордино отново бяха вперени в монитора. — Прилича на тумбеста кана.

— По-скоро на урна — потвърди Найт.

Пит се загледа в монитора. Лицето му беше замислено, зачервените му от умора очи напрегнати. Предметът стоеше изправен. От срещуположните страни на тънка шийка стърчаха две дръжки, които завършваха рязко в широко, овално тяло, което на свой ред се скосяваше към основата, зарита в утайката на дъното.

— Теракотена амфора — заяви най-сетне Пит.

— Мисля, че си прав — каза Найт. — Гърците и римляните са ги използвали, за да пренасят в тях вино и зехтин. Вадят ги навсякъде от дъното на Средиземно море.

— А какво прави тази в морето край Гренландия? — запита Джордино, без да отправя въпроса към точно определен човек. — Ето, там в ляво на екрана се вижда още една.