Клайв Къслър - Съкровище

Той остана все така съсредоточен, докато Пит, протегнал крака като амортисьори, рязко спря пред пулта до него.

Пит разгледа увеличеното от компютъра сонарно изображение. В това време ръбът на кратера бавно се издигна, докато достигна връхната си точка, а после рязко се спусна към вътрешността му.

— Бързо се спуска — каза Джордино.

Пит погледна към ехолота.

— От сто и четиридесет на сто и осемдесет метра.

— Почти без наклон към външния ръб.

— Двеста и продължава да се спуска.

— Странно образувание за вулкан — каза Джордино. — Няма следи от скална лава.

Вратата се отвори и в отсека надникна висок мъж с червендалесто лице и гъста, започнала да посивява кестенява коса, която напираше да се измъкне изпод бейзболната шапка, килната към тила му.

— Хей, вие, нощни птици, да ви се пийва или похапва нещо?

— Сандвич с фъстъчено масло и чаша кафе ще ми дойдат добре — отвърна Пит, без да се обърне. — Изравнява се на двеста и двадесет метра.

— Една-две понички и малко мляко — отговори Джордино.

Капитан трети ранг Байрън Найт, шкипер на изследователския кораб, кимна. Освен Пит и Джордино, той беше единственият човек, който имаше достъп до отсека с електронна апаратура. За останалите офицери и екипажа влизането тук беше забранено.

— Ще се обадя в камбуза да изпълнят поръчките ви.

— Ти си прекрасно човешко създание, Байрон — заяви Пит с иронична усмивка. — Пет пари не давам какво мисли останалата част от флота за теб.

— Да си опитвал някога фъстъчено масло с арсеник? — подхвърли Найт през рамо.

Джордино съсредоточено наблюдаваше дъгата на образуванието, която се разгръщаше и разширяваше.

— Почти два километра в диаметър.

— Вътрешността представлява гладък утаечен слой — каза Пит. — Дъното не е напукано.

— Трябва да е бил огромен вулкан.

— Не вулкан.

Джордино се обърна към Пит. В очите му се четеше любопитство.

— Как по друг начин ще наречеш такава подводна вдлъбнатина?

— Ами, ако се е образувала в резултат на удар от падащ метеор?

По лицето на Джордино се изписа скептично изражение.

— Кратер от метеор с такава дълбочина на морското дъно?

— Вероятно е паднал преди хиляди, а може би милиони години, във време, когато нивото на морето е било по-ниско.

— Какво те наведе на тази мисъл?

— Три неща — обясни Пит. — Първо, имаме ясно изразен ръб, като външният склон е съвсем леко изпъкнал. Второ, устройството за определяне профила на дъното показва напречно сечение с формата на купа. И трето — той спря и посочи към един писец, който трескаво сновеше върху ролка милиметрова хартия, — магнитометърът ще се побърка. Там долу има достатъчно желязо за построяването на цяла бойна флотилия.

Внезапно Джордино застина.

— Открихме обект!

— Къде?

— На двеста метра от десния борд. Сигналът е доста слаб. Предметът е частично засенчен от геоложкия строеж.

Пит грабна телефона и позвъни в командния мостик.

— Появи се неизправност в оборудването. Продължете по същия курс до края на отсечката. Ако успеем да отстраним повредата навреме, обърнете и се върнете по същия път.

Сонарното изображение, което се появи в началото, изглеждаше като кафяво петно на фона на по-светлия геоложки строеж на стената на кратера. После то се плъзна край отвора за наблюдение на широкообхватния скенер и изчезна в компютъра, който изчисти и уголеми детайла. Обработеното изображение се появи върху голям, специален цветен видеомонитор с висока разделителна способност. Петното беше придобило ясно очертана форма.

С помощта на джойстик, Пит придвижи координатния кръст върху центъра на изображението и натисна един бутон, за да го уголеми.

Компютърът забръмча и след няколко секунди на екрана се появи ново, уголемено и много по-подробно изображение.

Около обекта автоматично се появи правоъгълна рамка, която показваше размерите му. В същото време друга машина откопира цветното изображение върху лист гланцова хартия.

В отсека се втурна капитан трети ранг Найт. След дългите, еднообразни дни, в които корабът плаваше напред-назад, като че ли косеше някаква огромна морава, след безкрайните часове взиране във видеомонитора и показанията на широкообхватния скенер, той изглеждаше развълнуван и по всяка бръчица на лицето му беше изписано очакване.

— Предадоха ми вашето съобщение за неизправността. Открихте ли обект?

Нито Пит, нита Джордино му отговориха. Те се усмихваха като златотърсачи, попаднали на основната жила. Найт, който беше вперил поглед в тях, изведнъж разбра всичко.