Клайв Къслър - Съкровище

— Боже господи! — изломоти той. — Открихме я, наистина я открихме?

— Скрита сред морския пейзаж — отвърна Пит, като сочеше към монитора, докато подаваше снимката на Найт. — Идеално изображение на съветска подводница от клас „Алфа“.

Найт като хипнотизиран впери поглед в двете сонарни изображения.

— Руснаците преровиха целия този участък от морето. Не е за вярване, че не са успели да я открият.

— Лесно би могла да бъде пропусната — каза Пит. — Но времето, когато са търсили, ледената обвивка е била по-дебела. Не са могли да се движат в права линия. Вероятно са заобиколили покрай отсрещната страна на склона и сонарите са показали сянка там, където подводницата е лежала. Освен това необичайно голямата концентрация на желязо под кратера сигурно е размила контурите на магнитния профил.

— Хората от нашето разузнаване ще подскочат до тавана от радост, когато видят това.

— Не и ако червените се досетят — каза Джордино. — Те едва ли ще стоят със скръстени ръце и ще гледат как пред очите им се повтаря историята от седемдесет и пета година, когато отмъкнахме тяхната подводница от клас „Голф“ с „Глоумър Иксплорър“.

— Искаш да кажеш, че те не са повярвали на твърденията ни, че провеждаме геоложко проучване на морското дъно? — попита доста язвително Пит.

Джордино раздразнено изгледа Пит.

— Разузнаването е нещо доста особено — каза той. — Екипажът от другата страна на преградите няма представа какво сме намислили, но съветските агенти във Вашингтон надушиха за нашата мисия още преди седмици. Единствената причина, поради която не се намесиха, е, че апаратурата ни за подводни изследвания е по-добра и искат сами да ги отведем до тяхната подводница.

— Трудно ще бъде да ги заблудим — съгласи се Найт. — Два техни траулера ни следват по петите от момента, в който напуснахме пристанището.

— Както и спътниците им за наблюдение — добави Джордино.

Пит каза:

— Ето защо помолих хората в командния мостик да довършат тази отсечка, преди да се върнем, за да я огледаме по-отблизо.

— Добра идея, но руснаците ще забележат, че се връщаме обратно.

— Без съмнение, само че щом минем над подводницата, ще продължим и ще обърнем по следващата отсечка, като си даваме вид, че си вършим работата както и преди. После ще се свържа по радиото с нашите инженери във Вашингтон и ще се оплача, че имаме проблеми с оборудването. Ще помоля да ми дадат указания за отстраняването им. На всеки няколко мили ще се връщаме по отсечката, за да подсилим това впечатление.

Джордино погледна към Найт.

— Може и да се хванат. Ще изглежда съвсем правдоподобно.

Найт обмисли предложението.

— Добре, няма да се задържаме. Ще огледаме обекта за последен път. След това ще продължим, сякаш нищо не сме открили.

— А когато приключим с този район — каза Пит — ще се преместим в нов, на около тридесет мили оттук и ще се престорим, че сме открили нещо.

— Уместно допълнение — каза одобрително Джордино. — Така ще отклоним вниманието им от истинското местонахождение на подводницата.

Найт се усмихна мрачно.

— Звучи добре като замисъл. Да се захващаме за работа.

Корабът се разклати и палубата се наклони леко надясно, когато кормчията започна да го обръща. Далеч зад кърмата, като опърничаво куче, вързано на дълъг ремък, потопяемият апарат робот „Шерлок“ автоматично пренастрои на фокус двете си кинокамери и фотоапарата за единични снимки, като не спираше да излъчва сонарни вълни. Наречен, както по всичко личеше, от своя конструктор на името на измисления детектив, „Шерлок“ даваше възможност за наблюдение на особеностите на морското дъно в подробности, недостъпни досега за човешкото око.

Минутите бавно се нижеха една след друга, като часове, докато най-после върхът на кратера започна да се плъзга по екрана на широкообхватния скенер. „Поулър Иксплорър“ теглеше „Шерлок“ покрай стръмния вътрешен склон на кратера. Три чифта очи бяха приковани в записващото устройство на скенера.

— Ето я — каза Джордино с леко пресекващ от вълнение глас.

Съветската подводница заемаше почти изцяло лявата част на сонарното изображение. Тя беше полегнала под остър ъгъл, с кърма, насочена към центъра на кратера, а носът й сочеше към ръба му. Корпусът й беше цял, за разлика от тези на американските подводници „Трешър“ и „Скорпион“, които вследствие на имплозия се бяха разбили на стотици парчета при потъването си през шестдесетте години. Лекият крен на десния борд беше не повече от два-три градуса. От изчезването й бяха изминали десет месеца, но студените арктически води бяха предпазили външните й части от полепването на морски организми и появата на корозия.