Клайв Къслър - Съкровище

— Досиетата на всички пътуващи със самолета бяха внимателно проучени. В нито едно не се посочваше, че са налице умения за управление на самолет. Освен това аз разбих всички навигационни прибори и радио съоръжения. Всички опити самолетът да бъде управляван ще се окажат безуспешни. Липсва компас, няма ориентири за посока. Хала Камил и нейните приятелчета от ООН ще изчезнат завинаги в студените води на Арктическо море.

— И няма никаква надежда да оцелеят? — попита Исмаил.

— Никаква — отговори Амар, без да се поколебае. — Абсолютно никаква.

Дърк Пит се отпусна във въртящия стол и протегна крака, докато метър осемдесет и осем сантиметровото му тяло зае почти хоризонтално положение. След това се прозя и прокара ръце през гъстата си и къдрава черна коса.

Пит беше жилест мъж със стегнати мускули, в отлична физическа форма за човек, който не пробягва по десет мили всеки ден и не смята изтощителните усилия и пролятата пот по време на тренировки по културизъм за божествено ободрително питие срещу старостта. Кожата на лицето му беше загоряла и обветрена като на човек, свикнал да прекарва времето си на открито и който предпочита слънчевата светлина пред флуоресцентното осветление на някоя канцелария. Неговите тъмнозелени, с мек блясък очи излъчваха странна смесица от топлота и жестокост, а устните му изглеждаха вечно разтегнати от дружелюбна усмивка.

Той беше представителен мъж, който се чувстваше съвсем естествено сред богатите и силните на деня, но предпочиташе компанията на мъже и жени, които изпразваха до дъно чашите си с неразредено питие и не се бояха да изцапат ръцете си.

Възпитаник на Военновъздушната академия, той фигурираше в списъка на действащите офицери с чин майор, въпреки че от почти шест години беше придаден към Националната агенция за подводни и морски изследвания (НЮМА), където изпълняваше длъжността директор „Специални проекти“.

Заедно с Ал Джордино, неговия най-близък приятел от детинство, той беше плавал и преживявал приключения във всички морета, на повърхността им и в техните дълбини, като за тези шест години беше имал повече бурни преживявания, отколкото някои хора биха имали и за десет живота. Той беше открил изчезналия експрес „Манхатън лимитид“, след като преплува подземна пещера в Ню Йорк, беше извадил от дъното на река Сейнт Лорънс океанския пътнически кораб „Емприс ъв Айрланд“, с хиляда души на борда. Беше търсил и открил атомната подводница Старбък насред Тихия океан, беше намерил гроба на кораба призрак „Циклопи“ на дъното на Карибско море. Най-сетне, той беше вдигнал от морските дълбини „Титаник“.

Джордино често си мислеше, че Пит е човек, тласкан от стремеж да преоткрие миналото, но който се беше родил с осемдесет години закъснение.

— Сигурно ще искаш да погледнеш това — каза Джордино от другия край на стаята.

Пит извърна поглед от цветен видеомонитор, на който се виждаше изглед от морския пейзаж на сто метра под корпуса на изследователския кораб ледоразбивач „Поулър Иксплорър“. Той беше мощен нов морски съд, построен специално за плаване през покрити с ледове води. Масивната, подобна на кутия надстройка, която се извисяваше над корпуса, приличаше на пететажна административна сграда, а огромният му нос, тласкан от двигатели с мощност осемдесет хиляди конски сили, можеше да проправи път през лед с дебелина метър и половина.

Пит опря крака си на един плот, сви коляното си и се изтласка. Движението беше усъвършенствано с многоседмични упражнения и съобразено с лекото поклащане на кораба за получаване на инерция. Той се завъртя на седалката на сто и осемдесет градуса, докато колелцата на стола изминаваха трите метра по наклонения под на отсека за електронна апаратура.

— Изглежда приближаваме някакъв кратер.

Ал Джордино седеше на командния пулт и внимателно изучаваше изображението върху сонарното регистриращо устройство с широкообхватен скенер на Клайн. Нисък, с ръст малко повече от сто шестдесет и два сантиметра по чорапи, обути върху крака четиридесет и седми номер, с широки, мускулести рамене, които му придаваха V-образна форма, той изглеждаше така, като че ли беше сглобен от резервни части за булдозер. Косата му беше тъмна и къдрава — наследство от италианските му предци и ако вържеше около врата си кърпа и сложеше на ухото си обица, би могъл с успех да си вади хляба и като латернаджия. Спокоен, стабилен, човек, на който винаги можеше да се разчита, Джордино беше застрахователната полица на Пит срещу закона на Мърфи.