Клайв Къслър - Съкровище

Той погледна към циферблата на часовника си. Една минута и двадесет секунди. Отвори аварийния люк и в адската дупка нахлу силна въздушна струя. Проследи стрелката на секундарника и започна предстартовото отброяване.

Когато стигна до нула, той скочи през тесния отвор с краката напред и с лице по посока на полета. Въздушният поток връхлетя върху му с мразовитата мощ на лавина и го остави без дъх. Самолетът профуча край него с оглушителен рев. За един кратък миг той усети топлината от ауспуха на турбореактивния двигател, след това изостана далеч назад и започна да пада.

С лице обърнато надолу, извил тяло, с леко присвити колене и протегнати напред ръце, Лемке впери поглед под себе си. На земята не се виждаха никакви светлини.

Той предположи най-лошото — че неговите хора не са успели да стигнат на определеното място за среща. Без обозначена зона за приземяване нямаше да бъде в състояние да определи отклонението, дължащо се на вятъра и посоката на падане. Би могъл да се приземи на километри оттук или още по-лошо — да падне сред назъбените ледове и да се нарани тежко — в този случай никога не биха успели да го открият навреме.

За десет секунди беше изминал почти триста и шестдесет метра. Стрелката на фосфоресциращия циферблат на висотомера започна да навлиза в червения сектор. Не можеше да чака повече. Освободи изтеглящото парашутче и го пусна по вятъра. То увисна неподвижно в небето и изтегли главния купол.

С облекчение чу как парашутът се отвори със силно плющене. Той увисна под него прав. Извади ръчното си фенерче и насочи тесния лъч нагоре. Куполът се беше разтворил над главата му.

Изведнъж на около километър и половина вдясно от него се появи кръг от мигащи светлини. После някой изстреля сигнална ракета и тя увисна за няколко секунди във въздуха — време, достатъчно да определи посоката и скоростта на вятъра. Той придърпа дясната командна връв и започна плавно да се носи към светлините.

Във въздуха избухна още една сигнална ракета. Вятърът остана постоянен и не се промени дори когато започна да приближава земята. Вече ясно различаваше хората от своя екип. Те бяха разположили още една редица от светлини, която водеше към осветения преди това кръг. Той започна да маневрира с помощта на командните върви и направи сто и осемдесет градусов вираж по вятъра.

Лемке се приготви да се спусне на земята. Хората му бяха избрали мястото добре. Пръстите на краката му докоснаха меката почва на тундрата и той извърши образцово приземяване в изправено положение в центъра на кръга.

Без да каже дума, Лемке разкопча коланите на парашута и излезе извън ярко осветения кръг. Погледна към небето.

Самолетът с нищо неподозиращия екипаж и пътници на борда продължаваше да лети към ледника, който постепенно се извисяваше в тъмнината и скъсяваше разстоянието между леда и метала.

Той остана да наблюдава, докато слабият шум от двигателите съвсем отмря, а мигащите навигационни светлини се стопиха в тъмнината на нощта.

В бордната кухня една от стюардесите наклони глава и се заслуша.

— Какъв е този странен шум, който идва от пилотската кабина? — попита тя.

Гари Рубин, главният стюард, излезе на пътеката между седалките и се обърна с лице към носа на самолета. Непрекъснатото, приглушено бучене, което чу, му заприлича на звука от нахлуваща някъде в далечината вода.

Десет секунди след като самозванецът напусна самолета часовниковият механизъм на задвижващото устройство задейства хидравличното рамо, люкът в адската дупка се затвори и странният шум изчезна.

— Спря — каза той. — Вече не го чувам.

— Какво мислиш, че беше това?

— Не знам. Никога не съм чувал такова нещо. За миг си помислих, че може би херметичността на самолета е нарушена.

В този момент светна лампичка за повикване от пътник и като приглади назад русата си коса, стюардесата се отправи към пътническия салон.

— Няма да е зле да попиташ командира какво става — подхвърли тя през рамо.

Рубин се поколеба, като си спомни нареждането на Лемке да не безпокои екипажа, освен ако не става дума за нещо важно. Реши, че щеше да бъде по-добре да прояви предпазливост сега, отколкото после да съжалява. Трябваше да мисли преди всичко за безопасността на пътниците. Той вдигна слушалката на интеркома до ухото си и натисна бутона за повикване на пилотската кабина.

— Командире, тук е главният стюард. Току-що чухме някакъв необичаен шум, който идваше от предната част на самолета. Някакъв проблем ли има?