Клайв Къслър - Съкровище

— Може би — бавно каза Греъм. — Но аз бих дал моя „Мерцедес“ кабриолет, за да разбера как се е озовала тук.

В продължение на няколко минути всички гледаха безмълвно монетата, всеки потънал в собствените си мисли.

Най-сетне Гронквист наруши мълчанието.

— Изглежда единственото нещо, което със сигурност знаем, е, че сме изправени пред истинска загадка.

Малко преди полунощ мъжът, който се представяше за Дейл Лемке, започна предварително отработените си приготовления за напускане на реактивния пътнически самолет. Въздухът беше кристалночист и прозрачен. Над гладката тъмна ивица на морския хоризонт като петно с неясни очертания се издигаше Исландия. Малката островна страна ясно се открояваше в мрака, осветена от бледите, призрачно зеленикави лъчи на Северното сияние.

Той беше забравил за труповете около себе си. Беше привикнал към миризмата на кръв и от нея вече не му се гадеше. Смъртта и кървавите съсиреци бяха неразделна част от неговата работа. Гледаше на обезобразените тела с безразличието на патолог или на някой квартален касапин.

Самозванецът се отнасяше съвсем безпристрастно към убийствата. За него броят на мъртъвците беше просто сбор от цифри. Плащаха му добре; той беше наемник, но също така и религиозен фанатик, който убиваше в името на една кауза. Странно, единственото нещо в работата му, което го дразнеше, беше, че го наричаха наемен убиец или терорист. Ненавиждаше тези думи. Те носеха някаква политическа окраска, а той изпитваше силна неприязън към политиците.

Беше човек с хиляди самоличност, перфекционист, който се отнасяше с презрение към безразборната стрелба по тълпите или недодяланите взривни устройства, поставени в автомобили. Смяташе, че това са играчки за недорасли глупаци. Неговите методи бяха много по-изкусни. Той никога не се осланяше на случайността. Често за следователите по света беше трудно да различат неговите успешни акции от обикновени нещастни случаи.

Смъртта на Хала Камил беше нещо повече от обикновена задача. За него това беше въпрос на дълг. Беше усъвършенствал внимателно разработения си план в продължение на пет месеца, последвани от търпеливо изчакване да настъпи удобен момент за изпълнението му.

Жалко, мислеше си той. Камил беше красива жена. Но тя представляваше заплаха и трябваше да бъде ликвидирана.

Той плавно намали газта и леко придвижи напред щурвала, като започна постепенно да снижава самолета. За всеки друг, с изключение на някой пилот, лекият спад на скоростта и височината беше недоловим.

Екипът, който обслужваше пътническия салон, не му беше създал никакво безпокойство. В този момент повечето от пътниците вече бяха задрямали, опитвайки се безуспешно да заспят — нещо, което трудно им се удаваше по време на дългите самолетни полети.

Той за пореден път провери курса и разгледа падащите показания на бордовия компютър, който беше препрограмирал така, че да показва времето и разстоянието до района, в който смяташе да се спусне.

След петнадесет минути самолетът прелетя над необитаваната част на южното крайбрежие на Исландия и се насочи към вътрешността на страната. Пейзажът долу представляваше смесица от сиви скали и бял сняг. Той свали задкрилките и намали скоростта на боинга, който сега вече летеше с триста петдесет и два километра в час.

Убиецът превключи автопилота на нова радиочестота, излъчвана от маяк, разположен върху склона на Хофсйокул — ледник в центъра на острова, висок хиляда седемстотин тридесет и седем метра. След това зададе височината така, че самолетът да се блъсне в него на сто и петдесет метра под върха му.

Той започна методично да разбива и поврежда комуникационната апаратура и индикаторите за посока. Освен това започна да изхвърля гориво, като мярка за двойно подсигуряване в случай, че нещо непредвидено наруши изпълнението на неговия грижливо замислен план.

Оставаха още осем минути.

Той се спусна в адската дупка през капака на пода. Вече беше обул чифт произведени във Франция обуща с дебели, еластични подметки, предназначени за въздушни десантчици. Припряно извади от сака парашутистки комбинезон и го навлече. В чантата не беше останало място за шлем и той надяна скиорска маска и вълнена шапка. След това дойде ред на чифт ръкавици, очила и висотомер, който пристегна с каишка на китката си.

Той закопча коланите на парашута и провери дали ремъците са удобно нагласени. Екипировката се намираше на гърба му. Резервният парашут беше разположен между раменете му, а главният — отзад на кръста. Щеше да използва купол с обтекаема правоъгълна форма, който се отваряше на по-голяма височина.