Клайв Къслър - Съкровище

Хвана здраво въжето, което водеше към жилищното помещение и тръгна пипнешком зад масивната фигура на Гронквист, която й пазеше завет. Погледна нагоре. Небето беше безоблачно и звездите сякаш се сливаха в огромен килим от блещукащи диаманти, които осветяваха голите планински склонове на запад и леденото поле, което се спускаше по фиорда към морето на изток. Човек трудно би могъл да остане безразличен към странната красота на Арктика, реши Лили. Тя разбираше защо мъжете не можеха да устоят на нейната магия.

След тридесетметров преход в тъмнината те влязоха в изолиращия коридор на тяхната барака, изминаха още три метра и отвориха втората врата, която водеше в жилищното помещение. След отвратителния студ навън, на Лили й се стори, че влиза в пещ. Ароматът на кафе погали ноздрите й като парфюм. Тя веднага свали парката и ръкавиците си и си наля една чаша.

Сам Хоскинс, с дълга до раменете руса коса и също така руси и огромни, извити нагоре мустаци, се беше надвесил над чертожната дъска. Архитект от Ню Йорк, който беше влюбен в археологията, Хоскинс посвещаваше всяка година по два месеца от натоварената си програма на изпълнения с несгоди живот в археологически експедиции из целия свят. Той оказваше неоценима помощ, като изготвяше подробни чертежи и рисунки, които показваха как вероятно са изглеждали праисторическите селища преди хиляда и седемстотин години.

Другият член на екипа, светлокож мъж с оредяваща жълтеникавочервена коса, се беше изтегнал на походното легло и четеше някакъв роман джобен формат, с изръфани и подгънати по краищата страници. Лили не помнеше да е виждала Майк Греъм без приключенска книга в ръката, или подаваща се от джоба на сакото му. Един от водещите археолози практици в страната, Греъм беше изключително спокоен и приятен човек.

— Хей, Майк! — прогърмя гласът на Гронквист. — Я виж какво е изкопала Лили.

Той подхвърли монетата през стаята. Лили ахна от изненада, но Греъм сръчно я улови във въздуха и се вгледа в лицевата й страна.

След минута погледна към тях. В присвитите му очи се четеше съмнение.

— Опитвате се да ме преметнете.

Гронквист се разсмя от сърце.

— Същото казах и аз, когато я видях. Няма измама. Изкопала я от осми парцел.

Греъм измъкна изпод леглото си едно куфарче и извади от него лупа. Той нагласи монетата под оптичното стъкло и започна да я оглежда отвсякъде.

— Е, какво ще кажеш? — нетърпеливо попита Лили.

— Невероятно — промърмори очарован Греъм. — Златна милиаренсия. Около тринадесет грама и половина. Никога до сега не съм виждал такава. Срещат се много рядко. Някой колекционер вероятно би платил между шест и осем хиляди долара за нея.

— Чий е образът върху лицевата страна?

— Фигура в цял ръст на Теодосий Велики, император на Римската и Византийска империи. Това изображение се среща доста често по лицевите страни на монетите от онази епоха. Ако се вгледаш по-внимателно, ще различиш в краката му пленници, а в ръцете му глобус и лабарий.

— Лабарий?

— Да, флаг, на който са изписани гръцките букви ХР. Те образуват нещо като монограм, който означава „В името на Христа“. Използван за пръв път от император Константин след покръстването му. Наследниците му го възприели от него.

— Можеш ли да разчетеш надписа на гърба й? — попита Гронквист.

Очите на Греъм изглеждаха неестествено уголемени през лупата, докато изучаваше монетата.

— Има три думи. Първата прилича на TRIVMFATOR. Останалите две не мога да разчета. Те са почти напълно изтрити. В каталозите за колекционери сигурно е дадено описание и превод на латински. Ще трябва да почакам, докато се завърнем в цивилизацията, за да видя какво пише за тях.

— Можеш ли да определиш възрастта й?

Греъм се загледа замислено в тавана.

— Сечена е по време на царуването на Теодосий, което ако правилно си спомням, е било от 379 до 395 година от Новата ера.

Лили погледна към Гронквист.

— Попадна точно в десетката.

Той поклати глава.

— Немислимо е да се предполага, че ескимоси, живели през четвърти век, са поддържали контакти с Римската империя.

— Не можем напълно да изключим тази вероятност — продължи да упорства Лили.

— Разчуе ли се това, медиите ще вдигнат голяма шумотевица и ще започнат да правят какви ли не догадки — заяви Хоскинс, който за пръв път разглеждаше монетата.

Гронквист отпи глътка коняк.

— Антични монети са били откривани къде ли не. Но датата и източникът им рядко са били определяни с точност, която би задоволила археологическото братство.