Клайв Къслър - Съкровище

Стюардът влезе в килерчето и напълни една чаша.

— И още нещо.

— Сър?

— Компанията ни помоли да участваме в метеорологично проучване, спонсорирано от правителството. Когато се отдалечим на две хиляди и осемстотин километра от Лондон, ще снижа самолета до хиляда и петстотин метра за около десет минути, докато запишем показанията за вятъра и температурата. След това ще се върнем на обичайната височина.

— Трудно е да се повярва, че компанията се е съгласила. Ще ми се сумата на банковите ми спестявания да се равнява на разходите за загубата на гориво.

— Бъди сигурен, че онези скъперници от ръководството ще изпратят сметката във Вашингтон.

— Ще уведомя пътниците, когато дойде време, за да не се притесняват.

— Освен това можеш да обявиш, че ако някой забележи точки или светлинки през прозореца, те ще бъдат от риболовна флотилия.

— Ще имам предвид това.

Лемке обходи с поглед пътническия салон, като спря за миг очи на спящата Хала Камил, преди да продължи нататък.

— Направи ли ти впечатление, че мерките за сигурност бяха необичайно засилени? — попита той, за да поддържа разговора.

— Един от репортерите ми каза, че Скотланд Ярд са надушили заговор за убийство на генералния секретар.

— Държат се така, като че ли под всеки камък има някакъв терористичен заговор. Наложи ми се да им покажа документите си за самоличност, докато претърсваха сака ми.

Стюардът сви рамене.

— По дяволите, така се грижат и за нашата безопасност, освен за безопасността на пътниците.

Лемке посочи към пътеката между седалките.

— Поне никой от тях не изглежда като похитител на самолети.

— Не, освен ако похитителите не са започнали да се обличат в костюми с жилетки.

— За всеки случай ще заключа вратата на пилотската кабина. Обаждай ми се по интеркома само ако става дума за нещо важно.

— Разбрано.

Лемке отпи глътка кафе, остави чашата и се върна в пилотската кабина. Неговият заместник, вторият пилот, се взираше през страничното прозорче към светлините на Уелс на север, а зад него инженерът беше зает да изчислява разхода на гориво.

Лемке се обърна с гръб към тях и извади малка кутийка от горния джоб на куртката си. Отвори я и приготви спринцовка, която съдържаше бързодействащо смъртоносно нервнопаралитично вещество, наречено сарин. След това отново се обърна с лице към екипажа, пристъпи със залитане като че ли беше загубил равновесие и сграбчи ръката на инженера, за да не падне.

— Извинявай, Франк, препънах се в килима.

Франк Хартли имаше буйни мустаци, оредяла сива коса и издължено, мъжествено лице. Той изобщо не усети как иглата влезе в рамото му. Вдигна поглед от инженерното табло с уреди и лампички и леко се засмя.

— Ще ти се наложи да оставиш пиенето, Дейл.

— Мога да летя в права линия — добродушно отвърна Лемке. — Само дето ходенето ме затруднява.

Хартли отвори уста, сякаш се канеше да каже нещо, но изведнъж по лицето му премина сянка. Той разтърси глава, като че ли за да вижда по-добре. После очите му се обърнаха и инженерът се отпусна.

Като подпря с тялото си Хартли, така че да не се свлече на една страна, Лемке изтегли спринцовката и бързо я замени с друга.

— Мисля, че Франк не се чувства добре.

Джери Осуалд, седнал в креслото на втория пилот, се извърна. Едър мъж, с изпито лице на изследовател на пустинята, той го погледна въпросително.

— Какво му е?

— По-добре ела да погледнеш.

Осуалд провря тялото си край седалката и се наведе над Хартли. Лемке леко заби иглата и натисна буталото, но Осуалд почувства убождането.

— Какво, по дяволите, беше това? — сопна се той, обърна се и загледа недоумяващо спринцовката в ръката на Лемке. Беше доста по-тежък и по-мускулест от Хартли и отровата не подейства веднага. Изведнъж той разбра всичко и очите му се разшириха. Залитна напред и сграбчи Лемке за гърлото.

— Ти не си Дейл Лемке — изръмжа той. — Защо си се издокарал като него?

Мъжът, който наричаше себе си Лемке, не можеше да отговори, дори и да искаше. Огромните ръце го задушаваха. Притиснат към една преграда под тежестта на Осуалд, той се опита със задъхване да изрече някаква лъжа, но от устата му не излезе нито звук. Заби коляно в слабините на втория пилот. Единствената реакция беше кратко изсумтяване. Пред очите му започна да притъмнява.

После натискът започна бавно да отслабва и Осуалд залитна назад. Той събра последни сили и замахна с юмрук, като силно удари Лемке в корема.