Клайв Къслър - Съкровище

Като дете в Кайро, където майка й беше учителка, а баща й кинодеец, тя прекарваше всяка свободна минута в скициране и разкопки на древните руини, до които можеше да стигне с велосипед от дома си. Превъзходна готвачка и художник с докторат по антично египетско изкуство, тя беше успяла да си намери работа на една от малкото длъжности, достъпни за жените от мюсюлманския свят — изследовател в Министерството на културата.

След това, с големи усилия и неизчерпаема енергия, успешно се беше преборила с дискриминацията, наложена от исляма и се беше издигнала до поста директор на отдела за антично изкуство, а впоследствие оглави информационното ведомство. Тя привлече вниманието на президента Мубарак, който й предложи да стане член на египетската делегация в Общото събрание на ООН. Пет години по-късно беше провъзгласена за заместник-председател, след като Хавиер Перес де Куеляр подаде оставка в средата на втория си мандат, по време на политическа криза, предизвикана от пет страни, управлявани от ислямисти. Те оттеглиха подписите си от Хартата поради разногласия, възникнали в резултат на искания за религиозна реформа. Тъй като мъжете, които по старшинство стояха пред нея, отказаха да заемат този пост, тя беше назначена да изпълнява длъжността генерален секретар с плахата надежда, че би могла да запълни все по-разширяващите се пукнатини в основите на организацията.

А сега, когато правителството на страната й се намираше пред прага на разпадане, съществуваше голяма вероятност тя да стане първият генерален секретар на ООН без родина.

Един от нейните помощници се приближи и й прошепна нещо. Тя кимна и вдигна ръка.

— Съобщиха ми, че самолетът е готов за полет — каза тя. — Ще отговоря само на още един въпрос.

Репортерите започнаха да вдигат ръце, в залата се разнесоха дузина въпроси едновременно.

Хала посочи един мъж, който стоеше до вратата и държеше портативен касетофон.

— Лий Хънт от Би Би Си, мадам Камил. Ако Ахмад Язид замени демократичното правителство на президента Хасан с Ислямска република, ще се върнете ли в Египет?

— Аз съм мюсюлманка и египтянка. Ако ръководителите на страната ми, независимо от това какво правителство е на власт, поискат да се върна у дома, аз ще се подчиня.

— Дори и след като Ахмад Язид ви нарече еретичка и предателка?

— Да — спокойно отговори Хала.

— Ако е и наполовина фанатичен в сравнение с аятолах Хомейни, това може да означава, че ще се запътите към собствената си екзекуция. Ще бъдете ли така добра да коментирате?

Хала поклати глава и като се усмихна любезно, каза:

— Трябва вече да тръгвам. Благодаря ви.

Агентите от охраната я наобиколиха и я съпроводиха от тълпата репортери до стълбата за качване в самолета. Помощниците й и една голяма делегация от ЮНЕСКО вече бяха заели местата си. Четирима члена на Световната банка си бяха поделили бутилка шампанско и тихо разговаряха в килера за продукти. Главният салон миришеше на реактивно гориво и Бийф Уелингтън.

Хала уморено затегна предпазния колан на седалката си и погледна през прозореца. Навън имаше лека мъгла и сините светлини край пътеките за рулиране постепенно губеха очертанията си и се превръщаха в неясни отблясъци, преди съвсем да изчезнат. Тя свали обувките си, затвори очи и потъна в приятна дрямка преди стюардесата да може да й предложи коктейл.

След като изчака реда си зад топлия ауспух на един TWA 747, чартър 106 на Обединените нации най-сетне се придвижи до края на пистата за излитане. Когато от контролната кула се получи разрешение за излитане, Лемке плавно придвижи ръчката за газ напред. Боингът 720-В се понесе по мокрия бетон и се издигна във влажния въздух.

Веднага щом достигна десет хиляди и петстотин метра — височината за полет с крайцерска скорост и включи в действие автопилота, Лемке разкопча предпазния колан и стана от мястото си.

— Отивам до тоалетната — каза той и се отправи към вратата на кабината.

Вторият член на екипажа — бордовият инженер, русоляв, луничав мъж, се засмя без да вдигне лице от командното табло.

— Ще те чакам тук.

Лемке се изсмя пресилено и влезе в салона за пътници. Стюардите и стюардесите се готвеха да сервират храната. Ароматът на Бийф Уелингтън беше по-силен от всякога. Той повика с жест главния стюард и го отведе настрана.

— Да ви приготвя ли нещо, командире?

— Само чаша кафе — отговори Лемке. — Но не се притеснявай, сам ще се оправя.

— Не ме притеснявате.