Клайв Къслър - Дракон bg

— След това използвахме и двата манипулатора, за да хванем с тях подемните ви куки — на свой ред продължи Джордино, като използваше ръцете си, за да илюстрира думите си, — и пренесохме съда ви в помещението, където държим нашите подводни апарати, като влязохме през шлюзовата камера.

— Спасили сте „Олд Герт“? — попита Планкет, като бързо се оживи.

— Намира се при нашите апарати — каза Джордино.

— Кога можем да се върнем на нашия кораб? — Думите на Салазар прозвучаха по-скоро като искане, отколкото като въпрос.

— Няма да е много скоро, страхувам се — каза Пит.

— Ние трябва да уведомим нашия екипаж на повърхността, че сме живи — запротестира Стейси. — Вие, разбира се, сте влезли във връзка с тях?

Пит и Джордино си размениха напрегнати погледи.

— Когато отивахме да ви спасяваме, минахме покрай един кораб, който бе потънал съвсем скоро на дъното.

— Не, не „Инвизибъл“ — прошепна Стейси невярващо.

— Той бе тежко пострадал като от силна експлозия — отвърна Джордино. — Съмнявам се дали е имало оцелели.

— Когато се спуснахме под вода, наблизо имаше други два кораба — изтъкна Планкет. — Трябва да е бил някой от тях.

— Не знам — призна Пит. — Нещо горе се е случило. Някакво огромно смущение. Нямахме време да го проучим, затова не можем да ви дадем твърд отговор.

— Вие несъмнено сте усетили същата ударна вълна, която повреди нашата подводница?

— Съоръжението ни се намира в една защитена падина встрани от разломната зона, на тридесет километра от мястото, където открихме вас и потъналия кораб. Това, което бе останало от нея, или от която и да е друга ударна вълна, мина над нас. Всичко, което усетихме, бе едно леко раздвижване на водата и завихряне на утаената тиня по дъното. Получи се това, което на сушата наричат виелица.

Стейси погледна Пит истински ядосана.

— Възнамерявате ли да ни държите като затворници?

— Нямах предвид точно тази дума. Но тъй като това наистина е един свръхсекретен проект, трябва да ви помоля да приемете нашето гостоприемство за известно време.

— Какво наричате „за известно време“? — попита бдително Салазар.

Пит хвърли един язвителен поглед на малкия мексиканец.

— По график нямаме излизане на повърхността в близките шестдесет дни.

Настъпи мълчание. Планкет погледна Салазар, Стейси и накрая Пит.

— Хиляди дяволи! — извика той с мъка. — Не можете да ни държите тук два месеца.

— Съпругата ми — изпъшка Салазар. — Ще си помисли, че съм мъртъв.

— Имам дъщеря — каза Стейси в миг сломена.

— Бъдете търпеливи — тихо каза Пит. — Съзнавам, че изглеждам като безсърдечен тиранин, но вашето присъствие ме постави в трудно положение. Когато получим по-ясна представа какво се е случило на повърхността и аз говоря с моите шефове, бихме могли да измислим нещо.

Пит направи пауза, тъй като видя Кийт Харис, сеизмолога на проекта, който бе застанал на вратата и кимна на Пит, че иска да говори с него вън от стаята.

Пит се извини и се приближи до Харис. Веднага видя загрижения израз в очите на сеизмолога.

— Проблем? — лаконично попита той.

Харис заговори през огромната си сива брада, с чийто цвят бе и косата му.

— Това смущение доведе до нарастващ брой трусове в морското дъно. До този момент почти всички са леки и на малка дълбочина и все още не можем реално да ги усетим. Но силата и интензивността им нарастват.

— Какво показват уредите ти?

— Ние седим върху един разсед, който е дяволски нестабилен — продължи Харис, — и е вулканичен. Напрежението на земната кора се освобождава със скорост, каквато никога преди не съм срещал. Страхувам се, че предстои голямо земетресение със степен шест цяло и пет.

— Няма да оцелеем — каза студено Пит. — Една пукнатина в някой от нашите сводове и водното налягане ще сплеска цялата база като грахови зърна под парен чук.

— И аз така го виждам — мрачно каза Харис.

— С колко време разполагаме?

— Не съществува начин, по който тези неща могат да се предвидят с каквато и да било сигурност. Съзнавам, че не е кой знае какво успокоение, освен това само мога да гадая, но като се съди по темпа на нарастване, бих предположил може би дванадесет часа.

— Достатъчно време, за да се евакуираме.

— Може и да греша — отстъпи колебливо Харис. — Ако действително усетим първите трусове, земетресението може да последва само след няколко минути. От друга страна, трусовете могат по същия начин да утихнат и спрат.

Той едва бе завършил последните си думи, когато и двамата усетиха леко треперене под краката си и чашките за кафе върху масата за хранене затракаха в чинийките си.