Клайв Къслър - Дракон bg

— ДСГП — поправи я Пит — и означава Дълбоководен съд за геоложки проучвания. Всички го наричат „Големият Джон“. Предназначението му е да взима проби от морското дъно.

— Това е американски геоложки проект? — попита невярващо Планкет.

Пит кимна.

— Свръхсекретен проект за изследване и вземане на геоложки образци от океанското дъно, финансиран от правителството на Съединените щати. Осем години от първоначалния проект, през етапа на строителство до неговата реализация на практика.

— Как го наричате?

— Има някакво засукано кодово име, но ние всички с нежност наричаме това място „Мочурливи поля“.

— Как го държите в тайна? — попита Салазар. — На повърхността трябва да имате цяла флотилия от поддържащи кораби, които лесно могат да бъдат открити от минаващи кораби или от спътници.

— Нашата малка обител е напълно автономна. Има свръхмодерна животоподдържаща система, която извлича кислород от морето и ни позволява да работим под налягане, равно на това на морското равнище, обезсоляващо устройство за получаване на прясна питейна вода, топлина от хидротермичните отвори в морското дъно, малко храна от миди, скариди и раци, които преживяват около тези отвори. Къпем се под ултравиолетова светлина и антисептични душове, за да предотвратим развитието на бактерии. Провизиите или частите за ремонт на оборудването, които не можем да си набавим, се спускат в морето от въздуха, а ние ги прибираме под водата. Ако се наложи да се смени някой от персонала, една от нашите подводници излиза на повърхността, където я посреща реактивен хидроплан.

Планкет просто кимаше с глава. Струваше му се, че живее в света на сбъднатите си мечти.

— Трябва да имате уникален начин за връзка с външния свят — каза Салазар.

— Една шамандура на повърхността, свързана с кабел. Предаваме и приемаме чрез спътник. Нищо специално, но крайно ефективно.

— От колко време сте тук долу?

— Не сме виждали слънцето малко повече от четири месеца.

Планкет загледа учудено в чашата си за кафе.

— Нямах представа, че технологията ви е развита до такава степен, че да сте в състояние да построите изследователска станция на такава дълбочина.

— Може да се каже, че ние сме първата експедиция — каза гордо Пит. — Изпълняваме едновременно няколко проекта. Освен изпробване на оборудването нашите инженери и учени анализират морския живот, геологията, минералите по морското дъно и съставят доклади за своите открития, които въвеждат в компютър. Действителното изгребване на дъното и разработването на находища остават за бъдещите етапи.

— Колко души е екипажът ви?

Пит сръбна от кафето си, преди да отговори.

— Не са много. Дванадесет мъже и две жени.

— Виждам, че и тук жените изпълняват традиционните си задължения — кисело каза Стейси, като кимна към една хубава червенокоса жена, наближаваща тридесетте, която режеше на ситни парчета зеленчуци в кухнята.

— Сара сама предложи услугите си. Тя следи също така и компютърните ни архиви, изпълнявайки две длъжности както повечето от нас.

— Предполагам, че другата жена работи като прислужница и механик.

— Близо сте — каза Пит, като й хвърли една язвителна усмивка. — Джил наистина много ни помага като техник по поддръжката на подводното оборудвано. Тя е също нашия местен биолог. И ако бях на ваше място, не бих тръгнал да й изнасям лекции за правата на жените на морското дъно. Тя спечели първо място в състезанието по културизъм „Мис Колорадо“ и може да вдигне на гладиатора двеста фунта.

Салазар бутна стола си назад от масата и изпружи нозе.

— Обзалагам се, че в проекта участват и вашите военни.

— Тук няма да откриете никакви униформи и чинове — заобиколи въпроса му Пит, — ние всички сме само научни работници.

— Бих искал да ми обясните едно нещо — каза Планкет. — Как узнахте, че сме в беда и как ни открихте?

— Двамата с Ал вървяхме по дирите на една наша предишна обиколка за събиране на образци, като търсехме един сензор за откриване на злато, който бе по някакъв начин паднал от „Големият Джон“, когато влязохме в обсега на вашия подводен телефон.

— Уловихме сигналите ви за бедствие, макар че бяха извънредно слаби, и се насочихме към вашето място — завърши Джордино.

— След като открихме подводния ви апарат — продължи Пит, — двамата с Ал нямаше как да ви пренесем от вашия съд до нашето превозно средство, тъй като щяхте да бъдете смазани на пихтия от водното налягане. Единствената ни надежда бе да използваме големите манипулатори на „Големият Джон“, за да вкараме линията за кислород във външния ви авариен съединител. За щастие, вашият накрайник и нашият паснаха идеално.