Клайв Къслър - Дракон bg

— Толкова ли ми личи?

Закачливият израз върху лицето на Джордино се смекчи.

— Спомни си, че аз бях побойникът, който ти насини окото в детската градина, а ти в отговор ми разкървави носа с една бейзболна топка. Познавам те по-добре от собствената ти майка. Външно можеш да се правиш на най-големия негодник, но отвътре си състрадателен.

Пит сведе поглед към Джордино.

— Знаеш, разбира се, че желанието ни да се правим на добри самаряни ни докара куп неприятности с адмирал Сандекър и Министерството на отбраната.

— Не ще и дума. И като говорим за дявола, свързочникът току-що получи кодирано съобщение. Адмиралът е тръгнал насам от Вашингтон. Самолетът му се очаква да пристигне след два часа. Едва ли би нарекъл това предварително известие. Наредих да приготвят един подводен апарат, който да отиде до повърхността и да го прибере.

— Сигурно е надушил нещо — размишляваше Пит.

— Обзалагам се, че зад неочакваното му посещение стои онова странно смущение.

Пит кимна и се усмихна.

— Тогава няма какво да губим, ако повдигнем завесата пред нашите гости.

— Да — съгласи се Джордино. — Така или иначе, щом адмиралът разбере какво е станало, той ще нареди те да бъдат държани тук под охрана, докато ние довършим проекта.

Пит тръгна към една кръгла врата, придружен отстрани от Джордино. Преди шестдесет години това сводесто помещение можеше да съществува само във въображението на някой архитект като футуристичен самолетен хангар. Сега то обаче не предпазваше самолети от дъжд, сняг или слънце. Под неговите стени от пластмаса, подсилена с въглерод и керамика, се помещаваха дълбоководни апарати, на пет хиляди и четиристотин метра под повърхността на морето. Върху изравнения под до „Олд Герт“ стоеше едно превозно средство, приличащо на трактор, чийто горен корпус бе с пурообразна форма. Една до друга стояха два по-малки подводни апарата, които наподобяваха къси и дебели атомни подводници, чиято предна и задна част са били съединени, след като централната е била премахната. Около съдовете се суетяха няколко мъже и една жена, заети с тяхното обслужване.

Пит поведе Джордино през един тесен кръгъл тунел, който приличаше на обикновена дренажна тръба и преминаха през две отделения със сводести тавани. Никъде не се виждаха прави или остри ъгли. Всички вътрешни повърхности бяха закръглени, за да може конструкцията им да устои на огромното налягане на водата отвън.

Те влязоха в едно тясно и спартанско помещение за хранене. Единствената маса и столовете, подредени покрай продълговатото й тяло, бяха направени от алуминий. Камбузът не бе много по-голям от ресторант-вагона на някой нощен пътнически влак. Двама души от екипажа на НЮМА стояха от двете страни на вратата и следяха зорко нежеланите гости.

Планкет, Салазар и Стейси се бяха скупчили в противоположния край на масата и водеха приглушен разговор, когато Пит и Джордино влязоха. Гласовете им секнаха рязко и те погледнаха нагоре подозрително към двамата непознати.

За да може да говори с тях, без да ги принуждава да вдигат постоянно глава, Пит се разположи удобно в един стол наблизо и погледът му бързо обходи лицата им, сякаш бе полицейски инспектор, който оглежда подредената пред него редица хора.

След това той учтиво каза:

— Здравейте. Казвам се Дърк Пит и оглавявам проекта, на който вие случайно попаднахте.

— Слава богу! — избумтя Планкет. — Най-после някой, който може да говори.

— И то на английски — добави Салазар.

Пит направи жест към Джордино.

— Мистър Албърт Джордино, главният двигател на всички дейности тук. За него ще бъде цяло удоволствие да ви разведе на една голяма обиколка, да ви настани по стаите и да ви помогне с всичко, от което се нуждаете по отношение на облекло, четки за зъби и всичко останало.

Размениха си ръкостискания над масата и се представиха един на друг.

Джордино поръча за всички кафе и тримата посетители от „Олд Герт“ накрая започнаха да се отпускат.

— От името на всички — искрено каза Планкет — искам да ви благодаря за това, че ни спасихте живота.

— Ал и аз можем само да се радваме, че успяхме да стигнем навреме до вас.

— Акцентът ви ми подсказва, че сте американец — каза Стейси.

Пит заби поглед в очите й и я погледна унищожително.

— Да, всички сме от Щатите.

Пит плашеше Стейси както планински лъв млада кошута, но въпреки това я привличаше по един странен начин.

— Вие сте мъжът, когото видях в странната подводница, преди да загубя съзнание.