Клайв Къслър - Дракон bg

Джордино се изкачи нагоре през люка и малката овална кула, която предпазваше отверстието от вълните. Той очакваше да види един празен океан, но когато обходи с поглед хоризонта, устата му зяпна от ужас и смайване.

На по-малко от петдесет метра от тях една джонка, класически китайски кораб от Фуджоу 7 7 Пристанище в югоизточен Китай, срещу Тайван. — Б.пр. се носеше право към показалата се върху повърхността подводница. С правоъгълна палуба, издадена над носа и висока овална кърма, корабът имаше три мачти с квадратни платна от груба тъкан, опънати върху бамбукови пръчки и модерен фок. Нарисуваните на носа очи сякаш се вдигаха нагоре и поглеждаха надолу към Джордино.

В продължение на един кратък миг Джордино не можеше да повярва на невероятността на тази среща. От цялата огромна шир на Тихия океан той се бе показал на повърхността точно на мястото, където да бъди премазан от кораб. Той се наведе в кулата на подводницата и извика вътре:

— Всички навън! Бързо!

Двама от екипажа на джонката забелязаха синьо-зелената подводница, когато тя се издигна на върха на една вълна и започнаха да крещят на техния кормчия да направи пълен десен завой. Но разстоянието между двата съда бе вече твърде намаляло. Носен от свеж бриз, лъщящият корпус от тиково дърво летеше право към хората, които излизаха бързо от подводницата и скачаха във водата.

Джонката се приближаваше все повече и повече, носът й хвърляше пръски вода, а масивният й рул завиваше и се бореше упорито срещу течението. Екипажът й стоеше вцепенен до релинга и зяпаше смаяно подводницата, която неочаквано се бе появила на пътя им. Те тръпнеха от страх при мисълта, че един сблъсък може да сцепи носа на джонката и да я изпрати на дъното.

Изненадата, времето, изминало докато съзрелите подводницата успеят да извикат, закъснението на кормчията, докато разбере и завърти модерното кормило, заместило традиционния румпел — всичко това водеше до един неизбежен сблъсък. Твърде късно тромавият съд започна мъчително бавно да завива.

Сянката на големия издаден напред нос падна върху Джордино, когато той бе сграбчил протегната ръка на последния човек вътре. Той тъкмо го измъкваше, когато носът на джонката се издигна върху една вълна и връхлетя върху кърмата на подводницата. При сблъсъка не се чу никакъв трясък, нито някакъв друг шум, освен тих плясък, последван от клокочещ звук. Подводницата се килна надясно и водата нахлу във вътрешността й през отворения люк.

Тогава по палубите на джонката се разнесоха викове и крясъци, докато екипажът спускаше платната, като ги смъкваше надолу като жалузи. Двигателят на кораба се закашля и забумтя отново, давайки пълен назад, докато от палубата хвърляха спасителни пояси.

Джордино бе отхвърлен встрани, когато джонката се плъзна на около една ръка разстояние от него. Той дръпна с всичка сила последния пътник през люка, като ожули коленете му, след което падна назад и потъна във водата, притиснат от тежестта на човека, когото бе спасил. Джордино предвидливо си бе затворил плътно устата, но пое солена вода през носа. Изпръхтя, за да я изхвърли и се огледа наоколо. За щастие, той преброи шест глави, които подскачаха по вълните. Някои от тях се носеха спокойно, други плуваха към спасителните пояси.

Подводницата обаче се бе бързо напълнила с вода и бе загубила плаваемостта си. Джордино наблюдаваше с ярост и огорчение как дълбоководният апарат се плъзна с кърмата напред под една вълна и се отправи към дъното.

Той вдигна поглед към минаващата джонка и прочете името й върху пищно украсената й с шарки кърма. Тя се казваше „Шанхай Шели“. Джордино изсипа куп ругатни по адрес на невероятно лошия си късмет. Как бе възможно, проклинаше той, да се блъснат в единствения кораб в радиус от стотици километри? Чувстваше се виновен и смазан от мисълта, че не е оправдал доверието на приятеля си Пит.

Единствената мисъл в главата му сега бе, че трябва да седне зад кормилото на втората подводница, да се спусне на дъното и да спаси Пит, независимо колко малки бяха шансовете за това. Двамата с Пит бяха по-близки от братя, той дължеше твърде много на свободолюбивия търсач на приключения, за да го изостави без борба. Никога не можеше да забрави колко много пъти Пит му се бе притичвал на помощ, когато всякаква надежда за спасение бе угаснала у него. Но най-напред трябваше да свърши най-важното.

Той се огледа.

— Ако има ранени, да вдигнат ръка — извика високо той.