Клайв Къслър - Златото на инките

Непрестанна поредица от трусове люлееше земята. Подводното земетресение причини пропукване на земната кора, морското дъно пропадна и се образува обширна падина. Тогава се разбесня и морето. То заприижда от всички страни, за да запълни ямата. Водата се надигна с главоломна скорост и се образува чудовищна вълна. Милионите тонове разрушителна стихия се издигаха все по-високо и по-високо, докато гребенът й достигна височина 40 метра, явление, което по-късно щеше да стане известно като цунами.

Безпомощните мъже нямаха време да се вкопчат в някой масивен предмет, вярващите нямаха време да се помолят. Парализирани и онемели от страх пред зелената белопенеста планина от вода, която се извисяваше пред очите им, те стояха неподвижно и гледаха как тя се устремява към тях със страховит шум, който сякаш се носеше от хиляди преизподни. Единствено Кътил, който беше запазил самообладание, се втурна към заслона на палубата над румпела и сплете ръце и крака около дългия му дървен ствол.

Обърнат с носа към огромната стена от вода, „Консепсион“ се издигна нагоре и се извиси вертикално към извития й гребен. Само след секунди той бе погълнат от кипящия водовъртеж на обезумялата природа.

Сега, сграбчил в прегръдката си „Консепсион“, могъщият поток запокити галеона с огромна скорост към опустошения бряг. Повечето членове на екипажа, които се намираха върху откритите палуби бяха пометени и никой повече не ги видя. Бедните хорица на плажа и онези, които се мъчеха да се измъкнат изпод развалините на селото, бяха залети и отнесени, сякаш водна струя изневиделица беше връхлетяла върху мравуняк. В един миг те бяха там, на следващия ги нямаше, превърнали се просто в част от парчетата и треските от останките, които се носеха към Андите.

Притаил дъх, Кътил имаше чувството, че е останал погребан под извисилата се водна маса невероятно дълго време. Пареща болка изгаряше дробовете му, но той продължаваше да стиска здраво румпела, сякаш се беше превърнал в някакъв клон, израснал от него. В този миг със стенещи и скърцащи по съединенията бимси, издръжливият стар кораб с мъка изплува обратно на повърхността. Кътил не помнеше колко време кипящият водовъртеж бе подмятал галеона. Жестокото вълнение беше унищожило напълно това, което беше останало от селото. Ужасът на неколцината измокрени до кости мъже, които някак си бяха останали живи на борда на полуразрушения „Консепсион“, нарасна още повече при вида на мумиите на умрели преди векове инки, които изплуваха на повърхността и се понесоха около кораба. Изтръгнати от вълната от гробовете им в някакво отдавна забравено гробище, удивително добре запазените тела на мъртъвците се взираха невиждащо в ужасените моряци, които бяха уверени, че над тях тегне проклятието на тези дяволски изчадия.

Кътил се опита да помести румпела, сякаш управляваше кораба. Това беше безполезен жест, тъй като кормилото беше откъснато от вертикалните оси скоро след като вълната се стовари върху галеона. Той упорито се бореше за живота си, изплашен от мумиите, които се носеха около кораба.

Но най-лошото тепърва предстоеше. Бясно завихреното течение образува водовъртеж, който завъртя галеона с такава сила, че мачтите се сгромолясаха зад борда, а двете оръдия се откъснаха от въжетата си и се понесоха по палубата в лудешки разрушителен танц. Въртящата се водна лавина помете един по един обезумелите от страх моряци, докато на палубата остана само Кътил. Огромната вълна смаза и разруши всичко по осемкилометровия си път през сушата, като изкорени и направи на трески дърветата и опустоши напълно площ от около 100 квадратни километра. Вълната тласкаше пред себе си големи скални късове като малки камъчета, изстреляни от прашката на някой малчуган. Най-сетне смъртоносното чудовище стигна до подножието на Андите и мощта му започна да отслабва. Загубила силата си, водната маса се плисна в основата на планините и започна да се оттича обратно със силно гъргорене, оставяйки след себе си разруха, непозната в аналите на историята.

Кътил почувства как галеонът застана неподвижно. Той огледа оръдейната палуба, покрита с изпонападал такелаж и шпангоути, но не видя жива душа. Близо час той стоя притиснат към румпела, като се страхуваше, че убийствената вълна ще връхлети отново, но корабът остана неподвижен и смълчан. Бавно, сковано той се отправи към горната част на квартердека и огледа разрухата наоколо.

За негова изненада, „Консепсион“ стоеше изправен, заседнал в изравнената със земята джунгла. Той прецени, че галеонът се намира на около три левги от най-близката вода. Оцеляването му се дължеше на неговата здрава конструкция и на факта, че плаваше към вълната, когато тя връхлетя. Ако беше почнал да се отдалечава, водната стихия щеше да се стовари върху високата му кърмова абордажна кула и щеше да го направи на трески. Той беше издържал, но се беше превърнал в развалина, която никога вече нямаше да усети море под кила си.