Клайв Къслър - Златото на инките

Дрейк и Кътил си махнаха за последен път и „Златната кошута“ пое курс на северозапад. Кътил продължи да наблюдава по-малкия кораб, докато корпусът му не изчезна от хоризонта. Той не споделяше увереността на Дрейк. Дълбоко в него се загнезди предчувствие за нещо лошо.

Няколко дни по-късно, след като изхвърлиха от нея тонове сребърни кюлчета и монети край брега на остров Кано, за да улеснят плаването й, издръжливата „Кошута“ и неустрашимият Дрейк отплаваха на север… към онова, което след повече от два века щеше да стане известно като остров Ванкувър… преди да завият на запад през Тихия океан и да продължат своето епично плаване.

Далеч на юг, като използваше попътните ветрове, „Консепсион“ се насочи право на изток, забеляза сушата и достигна до залива, отбелязан на испанската морска карта от Дрейк, късно на следващата вечер. Спуснаха котвата и запалиха сигналните фенери.

Когато се зазори, слънцето огря Андите и Кътил и екипажа му откриха голямо туземно село с повече от хиляда жители, заобиколено от голям залив. Без да губи време, той заповяда на хората си да започнат да извозват испанските офицери и ранените на брега. На двадесет от най-опитните моряци измежду оцелелите беше предложено възнаграждение десет пъти по-голямо от това, което испанците им плащаха, за да помогнат галеонът да доплава до Англия, където им бе обещано да бъдат пуснати на свобода. И двадесетте с радост приеха.

Малко след пладне Кътил стоеше на оръдейната палуба и следеше как върви извозването, когато корабът започна да се тресе, сякаш някаква гигантска ръка го клатеше. Хората веднага обърнаха погледи към тесните флагове, завързани за върховете на мачтите. Ала само краищата на опашките им леко потрепваха от слабия шепот на вятъра. Тогава всички извърнаха очи към брега, където от подножието на Андите се беше издигнал огромен облак от прах, който сякаш приближаваше към морето. Разнесе се страховит гръмовен тътен, който придоби оглушителна сила, а земята започна силно да се тресе. Пред очите на втрещените и онемели от изненада моряци хълмовете на изток от селото започнаха да се надигат и спускат като големи пенести вълни, които се носят бавно към крайбрежните плитчини.

Облакът от прах се спусна над селото и го погълна. Сред шумотевицата долетяха писъците и виковете на селяните и трясъка на техните построени от камъни и кирпич къщи, които се разпадаха и превръщаха в руини. Нито един член на екипажа не беше преживял до този момент земетресение, малцина бяха онези, които изобщо бяха чували за това явление. Половината от англичаните протестанти и всички испанци католици на галеона паднаха на колене и започнаха пламенно да молят Бога за избавление.

За минути облакът от прах премина над кораба и се разпръсна навътре в морето. Всички бяха втренчили недоумяващи погледи в доскоро процъфтяващото, кипящо от живот село. Сега от него бяха останали само развалини. Равносметката, направена по-късно, щеше да покаже, че от местните жители бяха оцелели по-малко от петдесет души. Испанците на брега тичаха ужасени нагоре-надолу по плажа, като викаха и молеха да ги върнат обратно на кораба. Отърсвайки се от уплахата, без да обръща внимание на молбите, Кътил изтича към релинга и огледа морето наоколо. С изключение на лекото вълнение, водата сякаш беше останала равнодушна към кошмарната трагедия в селото.

Внезапно връхлетян от отчаяното желание да избяга от катаклизма на брега, Кътил започна да крещи заповеди галеонът да се приготви за отплаване. Испанските затворници помагаха самоотвержено, работейки рамо до рамо с англичаните, които развързваха ветрилата и изтегляха котвата. В това време оцелелите жители от селото се струпаха на брега, като молеха екипажа на галеона да се върне и да им помогне да измъкнат близките си от развалините и да ги пренесат на борда на кораба, където щяха да бъдат в безопасност. Моряците, които мислеха единствено за собственото си спасение, не обърнаха внимание на молбите им.

Изведнъж земята се разлюля от нов трус, съпроводен от още по-гръмовен тътен. Повърхността й започна да се огъва вълнообразно, сякаш някакво чудовище тръскаше огромен килим. Този път морето бавно се отдръпна назад, като остави „Консепсион“ заседнала върху оголеното дъно. Моряците, нито един от които не умееше да плува, изпитваха ужасяващ страх от това, което се криеше под водата. Сега те удивено се взираха в хилядите риби, които се мятаха във всички посоки като безкрили птици между канарите и коралите, озовали се на сухо, след като морето се беше отдръпнало навътре. Акули, сепии и тропически рибки във всички цветове на дъгата се гърчеха заедно в предсмъртна агония.