Клайв Къслър: Златото на инките

1 март 1578 година, Западното крайбрежие на Перу

Капитан Хуан де Антон, умислен мъж със зелени очи на кастилец и безупречно оформена черна брада, впери поглед през далекогледа си в непознатия кораб, който го следваше и повдигна вежди, леко изненадан. Случайна среща, зачуди се той или предварително подготвено нападение?

В тази последна отсечка на плаването от Каляо де Лима Де Антон не беше очаквал да срещне други пренасящи скъпоценен товар галеони, поели курс към Панама, където съкровището на краля щеше да бъде натоварено на мулета и прехвърлено през провлака, а после изпратено през Атлантическия океан към хазната в Севиля. Той забеляза типични за френските корабостроители черти в конструкцията на корпуса и такелажа на непознатия кораб, който се намираше на левга и половина зад него. Ако плаваше по търговските маршрути на Карибско море към Испания, Де Антон щеше да избягва срещите с други кораби, но подозренията му малко отслабнаха, когато съзря огромен флаг, който се развяваше от високия флагщок на кърмата. Също като собствения му вимпел, който плющеше издут от вятъра, на него върху бял фон беше изрисуван голям червен кръст — гербът на Испания от шестнадесети век. Въпреки това той изпитваше известно безпокойство.

Де Антон се обърна към втория по старшинство след него и главен кормчия Луис Торес.

— На какъв ти прилича, Луис?

Торес, висок, гладко избръснат галисиец, сви рамене.

— Твърде малък е за галеон, превозващ златни кюлчета. Според мен е търговски кораб, натоварен с вино, който е отплавал от Валпарайсо и пътува към Панама също като нас.

— Не мислиш, че е възможно да е враг на Испания?

— В никакъв случай! Нито един вражески кораб не е посмял да се опита да премине през коварния Магеланов проток край Южна Америка.

Успокоен, Де Антон кимна.

— Тъй като не се боим, че са французи или англичани, да обърнем назад и да ги поздравим.

Торес даде нареждане на щурмана, който поддържаше курса от оръдейната палуба, изпод подаващата се напред площадка на горната палуба. Той завъртя един вертикален прът, скачен подвижно към дълъг стълб, управляващ кормилото. „Нуестра сеньора де ла Консепсион“ най-големият и царствен измежду тихоокеанската армада галеони, превозващи скъпоценности, се наклони наляво и като направи пълен завой, пое обратно на югозапад. Силният източен вятър, който духаше откъм сушата, изду деветте му ветрила и затласка неговия 570-тонен корпус през хълмистите вълни с обичайната скорост от пет възела.

Въпреки величествения си силует и изкусните дърворезби и колоритни фигури, изрисувани майсторски от двете страни на високата му кърма и носовата абордажна кула, галеонът трудно би могъл да мине за лесна плячка. Изключително здрав и издръжлив на вълнение, той беше един от най-неуморните труженици между океанските съдове на своето време. И ако се наложеше, би могъл да мери сили с най-добрите капери 1 1 Капер — в миналото капитан или моряк на частен кораб, притежаващ разрешение от правителството на съответната страна да напада и ограбва неприятелски кораби, пренасящи стоки. — Б.пр. , които една грабителска морска нация можеше да изпрати срещу него, за да защити безценното съкровище в товарните си трюмове.

За обикновения наблюдател галеонът приличаше на страховит боен кораб, отрупан с въоръжение, но при по-внимателно разглеждане отвътре той не би могъл да скрие истинското си предназначение на търговски кораб. На оръдейните му палуби имаше амбразури за близо петдесет четирифунтови оръдия. Ала успокоени от убеждението си, че Южните морета са тяхно лично владение и като знаеха, че нито един от корабите им не беше нападан или пленен до този момент от чужди нашественици, испанците бяха въоръжили леко „Консепсион“ само с две оръдия, за да намалят тонажа му, така че да може да пренася по-голям товар.

Сега убеден, че корабът му не е застрашен от опасност, капитан Де Антон седна небрежно на малко столче и отново се взря през далекогледа си към приближаващия бързо кораб. Изобщо не му мина през ума за всеки случай да нареди на екипажа да се приготви за бой.

Той не разполагаше със сигурни сведения, нито пък имаше дори и смътно предчувствие, че корабът, с който му предстоеше да се срещне, беше „Златната кошута“, командван от неуморния морски вълк на Англия, Франсис Дрейк, който стоеше на квартердека и спокойно наблюдаваше Де Антон през един телескоп със студения поглед на акула, следваща кървава диря.