Клайв Къслър - Златото на инките

Пит се усмихна на каменните лица на отдавна забравените богове, осветени от лъча на фенерчето. Той се обърна и за последен път хвърли поглед към призрачното зелено сияние, което идваше от дъното на понора, а после навлезе в джунглата.

Едва беше направил четири крачки, когато гъстият листак го погълна, сякаш никога не беше съществувал.

Подгизналите от непрестанния ръмеж пленници бяха поведени през покрита с мъх гора, докато най-сетне пътеката свърши при една дълбока клисура. Похитителите ги прекараха от другата страна по един дънер, който служеше за мост, а после продължиха по останките на древен, застлан с камъни път, който се виеше нагоре през планината. Наложеният от водача на бандата терористи бърз ход особено затрудни Док Милър, който трудно издържаше на това темпо. Дрехите му бяха толкова мокри, че беше трудно да се каже къде свършваше потта и къде започваше влагата от дъжда. Всеки път, когато изостанеше, пазачите безмилостно го смушкваха в гърба с дулата на пушките си. Джордино пристъпи до възрастния мъж, преметна една от ръцете на Милър през рамото си и му помогна да продължи, без да обръща внимание на ударите, с които жестоките пазачи обсипаха незащитения му гръб и рамене.

— Махнете тази проклета пушка от него — тросна се на испански Шанън на пазача.

Тя хвана другата ръка на Милър и я провеси през врата си, така че да могат двамата с Джордино да подкрепят стария човек. В отговор бандитът злобно я срита в хълбоците. Тя залитна напред с посивяло лице, стиснала устни от болка, но запази равновесие и хвърли на бандита изпепеляващ поглед.

Джордино се улови, че се усмихва на Шанън, дивейки се на нейния дух, смелост и несломима воля. Тя все още беше по бански под памучната блуза без ръкави, която партизаните й бяха позволили да вземе от палатката си заедно с чифт туристически обувки. Той се чувстваше съкрушен заради неспособността си да предпази тази жена от опасността и униженията. Към това се прибавяше и чувството, че е постъпил като страхливец, изоставяйки своя стар приятел без борба. Поне двадесет пъти, откакто беше насила отведен от понора, му идваше да изтръгне оръжието на пазача. Но това само би довело до убийството му и нищо нямаше да реши. Докато по някакъв начин успееше да остане жив, имаше надежда. Джордино проклинаше всяка крачка, която го отвеждаше все по-далеч и по-далеч от спасяването на Пит.

Часове наред те с мъка се изкачваха нагоре, едва поемайки си дъх в разредения въздух на Андите, докато достигнаха височина 3400 метра. Всички трепереха от студ. Въпреки че през деня палещото слънце повишаваше температурата, в ранните часове на утрото тя спадаше почти до нулата. Зората ги завари все още да се изкачват по древна улица между порутени постройки от варовик, високи стени и терасирани за земеделие хълмове, които Шанън дори и не беше сънувала, че съществуват. Нямаше две сгради, които да са построени по един и същ план. Някои бяха овални, други кръгли, съвсем малко бяха правоъгълни. Те рязко се различаваха от останалите древни постройки, които беше проучвала. Дали всичко това беше част от Чачапойската конфедерация, чудеше се тя, или беше някое друго царство, друго общество? Каменният път продължи да се вие край високи стени, които стигаха почти до мъглите, спускащи се от високите планински върхове. Шанън беше поразена от хилядите издялани от камък фигури с орнаменти, напълно различаващи се от онези, които някога беше виждала. Големи, подобни на дракони птици и риби със змийска форма се редуваха със стилизирани пантери и маймуни. Изсечените релефни образи странно наподобяваха египетски йероглифи с тази разлика, че бяха по-абстрактни. Шанън беше развълнувана и изненадана от факта, че платата и хребетите на перуанските Анди са били населявани от неизвестни древни народи, построили такива големи градове. Тя не беше очаквала да открие толкова напреднала в архитектурно отношение култура, която е била в състояние да построи по върховете на планините сгради, неотстъпващи по сложност и размери на сградите в познатия древен свят. Шанън би дала своя „Додж Вайпър“, купен с наследството от дядо й, за да остане достатъчно дълго и да проучи тези необикновени руини, но всеки път, когато спреше, беше грубо тласкана напред.

Слънцето беше започнало да се показва, когато изморената и изкаляна група премина през един тесен проход и се озова в малка долина, обградена отвсякъде с високи планини. Въпреки че дъждът, за щастие, беше спрял, всички приличаха на плъхове, едва успели да се спасят от удавяне. Пред тях се издигаше квадратна каменна постройка, висока цели дванадесет етажа. За разлика от пирамидите на маите в Мексико, тази сграда беше по-заоблена и приличаше на пресечен в горната си част конус. По стените бяха изсечени богато украсени глави на животни и птици. Шанън разпозна в нея обреден храм на мъртвите. Задната част на постройката преминаваше в стръмна песъчлива урва, прорязана от хиляди погребални пещери с богато украсени преддверия, които гледаха към един почти отвесен склон. Сградата върху постройката, от двете страни на която бяха разположени големи скулптури на покрити с пера крилати ягуари, според първоначалната й преценка представляваше палат на боговете на смъртта. Тя се намираше насред малък град от над сто старателно построени сгради с пищна украса. Разнообразието на архитектурата беше смайващо. Някои от постройките бяха изградени върху високи кули, заобиколени от изящни балкони. Повечето бяха съвсем кръгли, а други бяха построени върху правоъгълна основа.