Клайв Къслър - Златото на инките

Опасенията му значително намаляха, когато разбра, че стрелбата, която беше чул в понора, е била насочена срещу хеликоптера, а не срещу човешка плът. Неговият шеф в националното седалище на НЮМА във Вашингтон, О. К., адмирал Джеймс Сандекър, нямаше да погледне с добро око на загубата на един от хеликоптерите от флотилията на агенцията, ала Пит многократно беше изпитвал върху себе си гнева на войнствено настроения дребен морски вълк и все пак беше оцелял. Не че имаше някакво значение какво би казал Сандекър в този момент, когато Джордино и хората от археологическата експедиция бяха изчезнали, взети в плен от неизвестна нему сила.

Той бутна настрани входната врата, която увисна като пияна на едната си панта, влезе и си проправи път към пилотската кабина. Пит пъхна ръка под седалката на пилота, напипа един дълъг джоб и извади фенерчето, което се намираше в него. Отделението за батерията изглеждаше непокътнато. Той затаи дъх и натисна превключвателя. Фенерчето светна и лъчът му освети кабината.

— Един на нула за домакините — промърмори на себе си той.

Пит внимателно си проправи път към отделението за пътници. Ураганът от куршуми го беше направил на решето, но нямаше нищо разбито или отнесено. Той откри шушляковия си сак и извади намиращите се в него предмети. Ризата и маратонките му бяха здрави, ала един куршум беше пробил коляното на панталона му и нанесъл непоправимо поражение на боксерките му. Той свали водолазния костюм, намери една хавлиена кърпа и енергично разтри тялото си, като избърса слузта от понора, полепнала по кожата му. След като облече дрехите си и надяна маратонките, той започна да тършува наоколо, докато намери кутиите с храна, приготвена от готвача на борда на техния изследователски кораб. Неговата кутия беше разплескана в една от преградите, ала тази на Джордино беше оцеляла непокътната. Пит лакомо погълна сандвича с фъстъчено масло и маринования копър и пресуши една кутийка с безалкохолна бира. Сега вече той отново се почувства почти като човешко същество.

Като се върна пак в кабината, той отключи вратичката на едно малко шкафче и извади кожен кобур, в който се намираше старият му автоматичен пистолет „Колт“, калибър .45. Баща му, сенаторът Джордж Пит, го беше носил от Нормандия до река Елба по време на Втората световна война, а после го беше подарил на Пит, когато той завърши академията на ВВС. През изминалите оттогава седемнадесет години това оръжие беше спасило най-малко два пъти живота на Пит. Въпреки че синкавото покритие беше доста изтъркано, пистолетът беше грижовно поддържан и действаше още по-безотказно, отколкото като нов. Пит забеляза с голямо неудоволствие, че един заблуден куршум беше издълбал бразда в кобура и беше наранил едната страна на дръжката. Той прокара колана си през гайките на кобура и го закопча около кръста си заедно с калъфа на водолазния нож.

Той измайстори малка козирка, която да прикрива лъча на фенерчето и претърси лагера. За разлика от хеликоптера тук нямаше следи от стрелба, с изключение на празните гилзи по земята, ала някой беше преровил палатките и отмъкнал цялото полезно оборудване или провизии, които можеха да бъдат отнесени. Бързият оглед на меката почва му показа в каква посоката бяха поели всички. През гъстите храсталаци се виеше, проправена с помощта на мачете, пътека, която се губеше в тъмнината.

Гората изглеждаше отблъскваща и непристъпна. Той не би помислил да тръгне, нито пък предприел такъв поход през деня, още по-малко през нощта. Намираше се във властта на насекомите и животните, за които хората бяха лесна плячка в дъждовната гора. Той с тревога се сети за змиите, които живееха наоколо. Спомни си, че беше чувал как боата и анакондата достигат до 24 метра на дължина. Ала Пит се притесняваше най-вече от смъртоносните отровни змии, като бушмастера 4 4 Бушмастер (Lachesis Muta) — голяма отровна змия, която се среща в Южна Америка. — Б.пр. , каскабела 5 5 Каскабел (Crotalus durissus Terrificus) — вид кротал, който се среща в Южна Америка. — Б.пр. или отвратителната копиеглавка 6 6 Копиеглавка (Bothrops Atrox) — отровна змия, която се среща в Централна и Южна Америка. — Б.пр. . Ниските маратонки и тънките панталони не можеха да му осигурят никаква защита срещу раздразнена отровна змия.

Под заплашителните погледи на огромните каменни лица, които го гледаха от стените на разрушения град, Пит пое на път, като следваше отпечатъците от стъпки, осветени от тесния лъч на фенерчето. Искаше му се да има план, ала той действаше на тъмно. Шансовете му да се промъкне през джунглата, в която смъртта го дебнеше на всяка крачка и да измъкне заложниците от лапите на неизвестен брой закоравели бандити или революционери, бяха направо нищожни. Провалът му изглеждаше неизбежен. Но през ума му нито за миг не мина мисълта, че би могъл да стои със скръстени ръце или да се опита по някакъв начин да спаси себе си.