Клайв Къслър - Златото на инките

— Без смесен газ? — попита Сандекър.

— Ще дишаме въздух — отвърна Пит, докато проверяваше регулаторите си.

— Ами опасността от азотна наркоза?

— Щом веднъж излезем от дъното на кладенеца и долната част на притока, откъдето той започва да се изкачва нагоре към реката, ще бягаме като чумави от всякакви по-нататъшни гмуркания на голяма дълбочина.

— Просто гледайте да сте доста над прага — предупреди го Сандекър — и не се спускайте под тридесет метра. А след като заплавате по реката, отваряйте си широко очите за подводни камъни.

Това бяха думите, които адмиралът каза. Това, което той не каза, бе: „Ако нещо се обърка и вие имате нужда от незабавна помощ, считайте, че все едно сте на третия пръстен на Сатурн“. С други думи, отникъде не можеше да дойде спасение или евакуиране.

За последен път Пит и Джордино си провериха един на друг водолазните апарати край езерцето и изпробваха катарамите и закопчалките за бързото им освобождаване, които осигуряваха бързо сваляне на апаратите при опасни ситуации. Вместо водолазни качулки те поставиха на главите си каски на строителни работници, към които отпред бяха прикрепени по две херметични миньорски лампи. След това те застанаха на ръба на кладенеца и се плъзнаха във водата.

Сандекър и Дънкан вдигнаха един дълъг, херметично запечатан алуминиев контейнер и с усилие потопиха единия му край в кладенеца. Контейнерът, широк един метър и дълъг четири, бе съчленен в средата с цел по-лесно маневриране в тесни участъци. Тежък и трудно подвижен на сушата от оловните тежести, необходими за осигуряването на нулевата му подемна сила, контейнерът лесно можеше да се движи от водолаз под водата.

Джордино захапа мундщука си, нагласи маската си и хвана ръкохватката в предния край на контейнера. Той махна за последен път, докато бавно потъваше заедно с контейнера под повърхността на водата. Пит вдигна очи от водата и се ръкува с Дънкан.

— Каквото и да правиш — предупреди го Дънкан, — внимавай течението да не те отнесе отвъд пещерата със съкровището. От тази точка до мястото, където реката се появява в залива, трябва да има повече от сто и двадесет километра.

— Не се безпокой, няма да прекараме долу повече, отколкото е необходимо.

— Нека господ да се гмурне с теб — каза Дънкан.

— Цялата небесна компания ще бъде сърдечно приета — каза искрено Пит. След това той сграбчи ръката на Сандекър. — Пази една текила с лед за мен, адмирале.

— Така ми се искаше да има друг път към вътрешността на планината.

Пит поклати глава.

— Това може да бъде сторено само чрез гмуркане и плаване по подземната река.

— Върни обратно Лорън и Руди — отвърна Сандекър, като се мъчеше да овладее надигналите се в него чувства.

— Скоро ще ги видиш — обеща Пит.

В следващия миг той се потопи и изчезна.

Гласът на радиста извади капитан Хуан Диего от унеса му и той премести втренчения си поглед от командирската си палатка към конусообразната планина. Колко неописуемо грозен бе Серо ел Капироте и голата пустиня около него, помисли си той. Това бе истинска пустош в сравнение с красотата на родния му щат Дуранго.

— Да, какво има, сержанте?

Радистът бе с гръб към него и Диего не можеше да види озадаченото изражение върху лицето на войника.

— Обадих се на постовите за да докладват за обстановката, както правим на всеки час, но не получих отговор от четвърти и шести пост.

Диего въздъхна. Само това му липсваше сега, да има неочаквани усложнения. Полковник Кампос му бе заповядал да отцепи района около планината и той бе изпълнил заповедта. Не беше дадено обяснение, нито беше поискано такова. Преливащ от любопитство, Диего можеше само да наблюдава как хеликоптерите пристигат и заминават и да се чуди, какво ли ставаше там горе?

— Свържи се с ефрейтор Франциско от пети пост и го накарай да изпрати човек да провери четвърти и шести.

Диего седна край полевата си масичка и надлежно отбеляза липсата на обратен отговор в ежедневния си доклад като вероятна неизправност в свързочното оборудване. И през ум не му мина, че това може да е някакъв реален проблем.

— Не мога да се свържа и с Франциско от пети пост — информира го радистът.

Диего най-сетне се обърна.

— Сигурен ли си, че оборудването ти работи правилно?

— Да, сър. Предавателят предава и приема идеално.

— Опитай с първи пост.

Радистът намести слушалките си и сигнализира на поста. Няколко секунди по-късно той се обърна и сви рамене.