Кайл Милс - Човекът без сянка

— Ей там! Пали цигара до фонтана.

Ерик го видя и се намръщи. Куин хвана реката му и го дръпна да стане, без да обръща внимание на неговото разбираемо разочарование. Външният вид на Марк Биймън не вдъхваше доверие. Лицето му беше подпухнало и веждите стърчаха твърде напред под оределите коси, а румените страни сякаш бяха готови да се предадат в битката с гравитацията. Костюмът му не беше особено стилен и вероятно бе купен, когато собственикът му е бил с петнайсет килограма по-дебел.

Биймън тръгна отново, като изпусна гъст облак дим от белите си дробове и с леко притеснение и усмивка отвръщаше на изпълнените с уважение поздрави на минувачите. Крачката му беше твърде забързана, за да е естествена — сякаш се опитваше да избяга.

— Хайде — каза Куин и дръпна Ерик след себе си.

— Сигурна ли си, че е той?

— Да, той е.

Биймън излезе от вътрешния двор пред новата сграда на ФБР във Финикс и тръгна по-бавно, като спокойно всмукваше от цигарата си и от време на време поглеждаше витрините на магазините и ресторантите на улицата.

Куин бързо измина разстоянието между тях и спря, когато се намираха на три крачки зад него.

— Господин Биймън? — каза тя, полагайки усилия гласът й да не издаде нервността й.

Той се обърна и я погледна.

— Здравейте! Познаваме ли се?

— Всъщност не. Не, сър.

— Е, какво мога да направя за вас?

— Питах се… дали може да поговорим за минута.

Въпросът беше обикновен, но Биймън го обмисли сериозно, сякаш беше на живот и смърт.

— Репортер ли сте?

— Не, сър. Работех за ФБР. На практика може би още съм там.

Той погледна Ерик. Очите му се задържаха на подутината и синината на разбитата му скула.

— А вие какъв сте?

— Физик.

Биймън сви рамене.

— Предполагам, че тогава всичко е наред. Опитвам се да реша къде да обядвам. Защо не дойдете с мен?

Едно, две (исп.). — Б.пр.

Scholastic Aptitude Test — изпит за оценяване на знанията по английски език и математика, с който се кандидатства в колежи и университети. — Б.пр.