Кайл Милс - Човекът без сянка

Той имаше право, но Ерик не желаеше да прави нищо, което би забавило оттеглянето им, ако се наложеше.

Той затвори вратата. Ключалката беше електронна и Ерик сложи стол пред нея. Това нямаше да спре Марън, но поне щяха да го чуят.

Прайс бе спрял до купчината разпечатки и се вслушваше в тишината. Ерик приближи до него и тъкмо отвори уста да каже нещо, когато вдясно се чуха стъпки. Двамата се обърнаха по посока на звука и се вцепениха.

— Много умно, Ерик! Предполагам, че ти ме намери, а не това… нищожество — появявайки се, каза Марън и посочи Прайс.

Ерик сложи ръка на рамото на Прайс.

— Спокойно, генерале.

Марън беше неузнаваем. Лицето му бе осеяно със синини и безнадеждно изкривено от подутини и рани. Съдейки по миризмата, голямото петно отпред на скъпия му панталон беше урина.

— Куин? — попита Ерик. — Добре ли си?

В едната си ръка Марън държеше белезниците, с които бяха оковани китките й, а в другата — автоматичен пистолет.

— Куин?

Тя не отговори и не отмести поглед от пода. Физически изглеждаше невредима, но очите й не отразяваха нищо друго, освен стаята.

— Какво си й направил?

— Нищо — отговори Марън, бавно придвижвайки се наляво. — Не съм я докосвал.

Той стигна до единствения компютър в стаята и бързо написа някаква команда. Ерик обърна глава по посока на бръмченето. Вратата към контролното помещение още беше отворена, но другата, която водеше към коридора се заключи. Чудесно.

— Куин? — каза Ерик и тръгна към нея. Нямаше представа какво ще се случи, но знаеше, че тя трябва да е в пълно съзнание. — Хайде, Куин! Чуваш ли ме?

Главата й не се вдигна, но той видя слаб блясък в очите й.

— Казах ти, Ерик. Нищо й няма. Престани да се тревожиш.

Марън застана зад нея, допря брадичка до гърба й и погали крака й с дулото на пистолета. Ерик махна ръка от рамото на Прайс и направи крачка напред, но спря, когато Марън насочи пистолета към него.

— Съжалявам, Ерик. Тя твоя ли е? Кажи ми. Ако е твоя, може да си я получиш обратно. Прониквал ли си в това красиво малко нещо?

Ерик не отговори. Опитваше се да измисли как да преодолее трите метра между тях, без да бъде застрелян, но това беше невъзможно. Както винаги, Марън контролираше положението.

— Не. Разбира се, че не си, нали? Не ти върви с жените, а?

Прайс се промъкваше напред и успя да се приближи до Марън, който насочи пистолета към него.

— А ти, генерале? Защо си тук? Искаш да отмъстиш за семейството си? Или само да запазиш безценната си кариера?

Проблясъците в очите на Марън изведнъж избледняха и лицето му се отпусна.

— Знаеш ли, Ричард, никога не съм очаквал това от толкова младо момиче. Съзнаваш, че ги изчаквам да придобият известен опит и изисканост. Мислех, че така ще бъдат по-добре подготвени, за да разберат какво им правя. — Марън тъжно поклати глава. — Не мога да ти опиша колко дълбоко съм грешал. Тя разбра всичко. И се съпротивяваше. Като никоя друга. Много искаше да живее. Ще се гордееш да знаеш, че не се отказа до края. Докато не й разказах за теб. За… споразумението ни.

Този път Ерик не се опита да спре Прайс. Знаеше, че ще е безполезно. Тръгна след него, като очакваше изстрела и се надяваше, че ще има достатъчно време. Секундата уязвимост щеше да му даде шанс. Можеше да грабне пистолета и да го захвърли далече…

Марън удари с ръкохватката Прайс по лицето и го повали на пода. Ерик не бе успял да се доближи дори на метър и половина, когато Марън отново насочи оръжието към гърдите му.

После направи няколко крачки назад, влачейки Куин със себе си. Прайс се изправи. Ерик стисна челюсти, когато пистолетът се насочи към Прайс, но вместо да стреля, Марън дръпна плъзгача няколко пъти, изхвърли патроните и пусна оръжието.

— Мисля, че това ще направи нещата по-интересни, нали?

Прайс стигна пръв, но спря, когато Марън го хвана през лицето. Ерик блъсна с рамо Куин, която се запрепъва назад, а после с всичка сила замахна към главата на Марън.

Кокалчетата на пръстите му се плъзнаха безобидно върху черепа. Ерик се съсредоточи върху следващия си удар и късно видя ръката. Чу леко хрущене в главата си, когато юмрукът на Марън се стовари върху скулата му, и падна по гръб на плота зад него насред компютърния терминал. Отвсякъде се посипаха искри и той смътно осъзна, че прогарят фланелката му, докато се опитваше да овладее световъртежа си. На ръката му се запали малък огън и болката му помогна да проясни съзнанието си.

Марън сграбчи генерала за раменете и го тръшна към стената от плексиглас, без да обръща внимание на ударите върху подутото си лице. Когато Ерик възвърна равновесието си, Марън блъскаше главата на Прайс в стената.