Кайл Милс - Човекът без сянка

Залитайки, Ерик тръгна натам, но когато стигна до средата на стаята, осъзна, че звукът се е променил. Ударите на главата на Прайс върху стената станаха приглушени. Той се съсредоточи върху двамата мъже и видя, че очите и устата на генерала са широко отворени, тялото му се е отпуснало като парцалена кукла и се свлича все по-надолу в уголемяващата се локва кръв, а черепът му е смазан.

Вратата.

Огънят се разпали, образувайки вонящ облак около Ерик, който продължи да се препъва напред. Куин още беше на пода, където бе паднала. Ерик я обхвана с ръце и я задърпа към контролното помещение. Тя не се възпротиви, но и не му помогна. Още беше пленница на света, който Марън бе създал за нея. Ерик искаше да й говори, но се опасяваше, че Марън ще го чуе.

Звукът от разбиването на черепа на Прайс заглъхна, когато бяха само на няколко крачки от вратата. Ерик мина от другата страна и докато отчаяно се опитваше да издърпа Куин през прага, останките на Прайс се свлякоха по стената.

Марън хукна към тях, хвърли се на пода и хвана глезена на Куин, преди Ерик да успее да я изтегли. Той гледаше ужасен как Марън пълзи по краката, как ръцете му се скриха под полата й…

— Не! — изпищя тя, най-после излизайки от унеса, когато Марън стигна до бедрата й.

Ръцете й още бяха завързани зад гърба, но тя започна рязко да се мята и да рита и това стресна Марън за миг. Куин изви гръб, фланелката й се скъса и разкри корема й и лъскав сребрист предмет, затъкнат в колана на полата. Ерик пусна ръката й, грабна скалпела и замахна. Марън опита да се дръпне извън обхвата му, но се заплете в полата на Куин. Скалпелът проникна само на няколко сантиметра от врата му и се заби дълбоко в плътта до ключицата.

Пронизителният писък, който се изтръгна от гърлото му, изобщо не приличаше на човешки. Той се освободи от гънките на плата, изправи се на колене, хвана скалпела и отчаяно се опита да го измъкне.

Точно това му трябваше на Ерик. Той сграбчи дръжката на вратата с едната си ръка, а другата заби в гърдите на Марън, поваляйки го по гръб. След миг издърпа Куин в контролното помещение и тресна вратата. Ключалката изщрака.

— Куин! — каза Ерик и се задави от дима, изпълващ въздуха около тях. — Добре ли си…

Неочакван удар с коляно в гърдите го накара да се претърколи на пода. Когато се съвзе, видя, че тя се е свила в малкото пространство между стената и шкафа.

— Куин, всичко е наред — рече Ерик и запълзя към нея.

Приглушеният звук на огъващ се плексиглас го спря. Той се обърна по посока на звука и видя, че Марън е притиснал длани и лице до прозрачната стена. Още стърчеше от рамото му скалпелът като странна антена. Алармата и бялата мъгла, разпръсваща се от тавана, стреснаха Ерик и го накараха да направи няколко крачки назад. Огънят от компютъра бе продължил да се разпространява и се движеше с изненадваща скорост по плота. Въртящият се във въздуха пушек, хаосът, създаден от пожарогасителя, бълващ пяна от тавана, и притиснатото до плексигласа лице на Марън напомниха на Ерик за картина от ада.

Марън изведнъж се обърна, хукна към вече стихващия пожар, спря в средата на стаята и падна на колене. Ерик застана така, че да го вижда по-добре как пълзи, но късно разбра какво прави Марън.

Той се хвърли на пода пред Куин и я закри с тялото си, когато трите куршума, които Марън бе успял да намери, се забиха в плексигласа. Куин се съпротивяваше, но Ерик я държеше здраво. Когато канонадата свърши, той се обърна и видя, че прозрачната стена се е напукала, но куршумите не бяха проникнали през нея.

Марън грабна димящ стол и се завтече към плексигласа. Куин изпищя, когато металните крака се удариха в стената.

— Всичко е наред. Чу ли? Нищо няма да се случи.

Ерик искаше да я утеши, но нямаше време. Марън отстъпи назад, докато застана до остатъците от огъня, и после отново хукна напред. Сцената беше почти сюрреалистична. Устата му беше широко отворена и бе очевидно, че той също крещи, но не се чуваше друг звук, освен алармата.

Куин, изглежда, се събуди от унеса, но още не беше в състояние да говори. Ерик мина покрай нея и видя, че тя лежи по гръб и е вдигнала крака, опитвайки се да измъкне ръце пред себе си.

Той хвана дръжката на вратата, водеща към коридора, и я дръпна с всичка сила, но тя не помръдна.

— Куин! Помогни ми! Трябва да се измъкнем оттук.

В същия миг се разнесе още един удар. Ерик се обърна и видя, че Марън отново отстъпва назад в бялата мъгла, разпръскваща се от тавана.

— Куин! Хайде! Помогни ми!