Кайл Милс - Човекът без сянка

Прайс започна да се съпротивява, протегна ръка и го сграбчи за косата, но беше твърде изтощен, за да надделее над силата и младостта на опонента си. Ерик го повали по гръб и го стисна за гърлото.

Не бе изпитвал по-силна омраза. Нито към Ренкуист, който с такава радост съсипа живота му, нито към очевидно ненормалния Марън. Ерик вкопчи пръсти в гърлото му и си представи страданията на жените, преди да умрат. Знаеше, че е по силите му поне отчасти да отмъсти за тях. След няколко секунди Прайс пусна косата му и се опита да се освободи от хватката, но липсата на въздух го бе лишила и от последните остатъци на сила и координация.

Не.

Мъртвите жени трябваше да почакат още малко за възмездието си. Ерик отслаби хватката и отново се наведе към ухото на Прайс.

— Ясно ли е, генерале?

Прайс нямаше сили да отговори, нито да се съпротивява. Ерик го изправи на крака и го поведе към остъклената врата. На поста на охраната нямаше никого.

Прайс се изправи и набра кода на клавиатурата. Ключалката забръмча силно и Ерик влезе, като се движеше бавно и дърпаше Прайс зад себе си. Не се чуваше никакъв звук, нито се долавяше движение. Ерик се приближи до поста на охраната и надникна зад бюрото.

Пазачът беше мъртъв като онзи в МТД. Гърлото му бе прерязано и кръвта му бе изтекла на пода. Револверът му явно бе използван за разбиване на мониторите за наблюдение и бе захвърлен на пода отворен и празен.

— Той е тук — прошепна Прайс.

Ерик се обърна и го хвана за ръката.

— Не мърдай. Разбираш ли? Нито сантиметър.

— Елементът на изненада ни дава предимство. Но няма да е за дълго.

— Нищо не ни дава. — Ерик заобиколи бюрото и седна на стола на мъртвия пазач. — Компютърът отвори вратата, когато ти набра кода. Марън знае, че сме тук. И е готов. Затова е изпразнил револвера на пазача и е разбил мониторите.

— Тогава той бяга. — Гласът на Прайс прозвуча отчаяно. — Има аварийно стълбище…

— Не, генерале. Той няма да отиде никъде, докато не приключи. Камерите за наблюдение предават ли образ другаде?

Прайс сякаш не го чу. Той гледаше през рамото му към металната врата, водеща към склада.

— Генерале!

— Не… Не. Само тук.

Ерик натисна ENTER на клавиатурата пред него и екранът светна.

— Каква е паролата?

— Ами… Засечка 138.

Ерик я написа, затаи дъх и потърси функциите на охранителната система.

— По дяволите!

— Какво? — попита Прайс, който започваше да изглежда малко по-адекватен.

Вероятно най-после осъзнаваше, че това е последният им шанс. И са невъоръжени и очевидно очаквани. Марън изглежда отново щеше да спечели.

— Изключил е охранителната система. Има ли резервна програма?

Прайс поклати глава.

Ерик се опита да намери план на сградата. За щастие тази функция не беше премахната.

Прайс посочи на екрана.

— Намираме се тук, във фоайето.

— Къде се съхраняват резервните записи?

Генералът показа голямо помещение и после по-малка стая пред него.

— Това е контролният пункт. Използваме го за каталога и за работа по архивите. Отделен е с плексиглас от главния склад.

— По дяволите. В тази сграда няма нищо. Главен вход, зала, контролен пункт и баня. Не е необходимо да измисляме хитър начин, за да влезем. Няма къде да се устрои засада… Пропускам ли нещо, генерале?

Прайс поклати глава.

Ерик заобиколи бюрото, приближи се до металната врата в дъното, хвана дръжката и погледна Прайс.

— Той няма да ни даде втори шанс. Ще се справиш ли?

— Можеш да се обзаложиш.

Ерик отвори вратата и Прайс изскочи в тесния коридор.

Там нямаше никого.

— Не е далеч — тихо каза генералът и тръгна по коридора. — Там горе.

Ерик го настигна и застана до него. Прайс вече бе опрял гръб на стената точно до стоманена врата, водеща към малкото контролно помещение пред склада. Прайс мълчаливо отброи на пръсти и на три двамата нахълтаха вътре.

Нищо.

Стаята беше три на шест метра. Едната стена беше прозрачна, освен една малка част, покрай която минаваше плот, отрупан с компютри и канцеларски материали. Лампите не светеха.

Складът оттатък беше много по-голям. В дясната страна бяха наредени двайсетина лавици. Лявата половина беше почти празна, с изключение на друг нисък плот в задната част и компютър. В средата на пода имаше еднометрова купчина от компютърни разпечатки, сякаш подготвени за увеселителен огън.

Прайс посочи вратата, през която бяха влезли.

— Затвори я.

Ерик не помръдна.

— Не знаем къде е той и не искаме да ни се появи в гръб — обясни Прайс, тръгна напред, минавайки предпазливо през единствената друга врата, и влезе в склада.