Кайл Милс - Човекът без сянка

Ръцете й вече бяха пред тялото. Тя се изправи, но изглежда не съзнаваше, че Ерик е в стаята. Вместо да му помогне, Куин изтича до компютъра. Тя дори не вдигна глава, когато столът падна пред нея. Плексигласът се огъна видимо.

— Куин! — изкрещя Ерик. — По дяволите! Помогни!

Тя тракаше по клавиатурата и не го слушаше.

— Не мога да вляза!

Внезапният звук на гласа й го стресна и го накара да разсъждава логично.

— Той е изключил функциите на охранителната система. — Ерик блъсна болезнено рамото си в тежката стоманена врата. — Не можеш да отвориш оттам.

Куин го погледна.

— Ти никога няма да…

Звукът на скърцащ плексиглас я накара да млъкне, но тя не откъсна очи от Ерик, устоявайки на импулсивното си желание да се обърне и да погледне Марън, който продължаваше да атакува прозрачната стена.

— Никога няма да минеш през онази врата. Това е единственият ни шанс.

Ерик спря, дишайки учестено, и я погледна в очите. Те бяха съвсем ясни. Куин отново разсъждаваше.

— Опитай „Засечка 138“ — каза той и се приближи до нея.

Марън отново удари със стола по плексигласа. Този път единият крак проникна през прозрачната стена и проби дупка, широка пет сантиметра. Марън долепи устни до отвора и със зловещо съскане всмукна от относително чистия въздух в стаята.

— Влязох! Влязох!

— Казах ти, че е той изключил всичко, което можем да използваме — рече Ерик.

Тя прегледа командите и спря на „Противопожарен контрол“. Марън се дръпна от дупката и отново се приготви да атакува плексигласа, когато пяната изведнъж престана да се изсипва от тавана. Той спря, обърна се и погледна към задната стена. Повечето огньове тлееха, но на три места пламъците горяха на височина трийсет-четирийсет сантиметра.

Марън отново се обърна към Ерик и Куин и по лицето му се разля усмивка. Беше невъзможно да чуят какво казва, но Ерик разбра по устните му.

„Късно е.“

Марън отново хукна към тях и блъсна със стола прозрачната стена. Кракът пак я проби, но този път Марън не го извади, а започна да го върти насам-натам, разширявайки дупката. Ерик го сграбчи и отчаяно се опита да го бутне обратно навътре. Миг по-късно противопожарната аларма се изключи. Чуваше се само звукът от стържене на плексиглас и трескавото тракане на Куин по клавиатурата.

— Не знам какво правиш — каза Ерик, — но каквото и да е, направи го бързо.

Дупката стана десетина сантиметра и въпреки усилията на Ерик Марън продължи да я разширява.

Куин натисна ENTER и се разнесе бучене, от което сградата започна да вибрира. Димът в склада бързо се разсея, защото се бяха включили мощните вентилатори на тавана.

— Куин! Господи, какво правиш? Сега той ще може да диша! Димът…

И после Ерик разбра. Освен че пречистваха въздуха, вентилаторите разпалиха огъня. Пламъците, които само допреди няколко минути тлееха, изведнъж подскочиха и обхванаха плота.

Лицето на Марън беше само на няколко сантиметра от Ерик и за пръв път помръкна от несигурност. Той пусна стола, застана пред Куин и удари с две ръце по плексигласа. За миг на Ерик му се стори, че тя се усмихва.

Марън най-после се дръпна от прозрачната стена и изчезна сред лавиците в дясната половина на стаята.

— Отиде да търси пожарогасител — каза Куин и подаде още няколко команди от клавиатурата. Вентилаторите спряха и помещението отново започна да се изпълва с дим. След по-малко от минута не се виждаше почти нищо. — Къде е той? Виждаш ли го?

— Пожарогасителят е в дъното… Ще го намери, но няма да е лесно.

Мина още една минута и после Ерик забеляза движение. Той притисна лице до плексигласа и видя, че Марън тича сред дима и силно кашля.

— Намери го!

Куин беше готова. Тя натисна ENTER и вентилационната система отново забоботи. Пламъците стигнаха до метър и половина и плъзнаха към задната стена.

Марън махна предпазителя на пожарогасителя и се опита да угаси огъня, но след няколко секунди осъзна, че усилията му са напразни. Той се обърна и пак хукна към Ерик и Куин, като държеше пожарогасителя високо над главата си. Пожарогасителят не беше достатъчно остър, за да пробие плексигласа, но го огъна. Ако Марън отново удареше на същото място…

— Той няма да може да угаси пожара, Куин. Изключи вентилаторите. Ако не може да диша, няма да може и да разбие стената.

Тя не помръдна, а седеше спокойно, когато Марън се засили и пак блъсна пожарогасителя в плексигласа, който се огъна още повече и едва се крепеше.

— Куин, за бога!