Клайв Къслър - Сахара

— Мъдро решение — каза Масар.

— Без храна те не могат да издържат повече от два дни на горещината в пустинята.

— Одобрявам твоите методи, Затеб. Не се съмнявам, че ти ще заловиш Пит и Джордино и ще ги сложиш в една от твоите специални килии утре до обяд.

— Бих искал да е по-скоро.

— Така ще е най-сигурно — каза Масар с усмивка.

Но дълбоко в себе си той съзнаваше, че Пит и Джордино няма да бъдат лесна плячка за тях.

Капитан Батута поздрави и застана изправен пред полковник Манса, който небрежно отговори на поздрава с махане на ръка.

— Учените на ООН са арестувани в Тебеца — докладва Батута.

Манса леко се усмихна.

— Представям си. О’Банион и Мелика са щастливи, че имат нови работници за мините.

Батута изрази своето съгласие.

— Тази Мелика е жесток надзирател. Не бих желал да съм на тяхно място в лапите им.

Манса добави:

— Аз давам на доктор Хопър и на неговия екип четири месеца живот, преди последният от тях да бъде погребан в пясъка.

— Генерал Казим ще бъде последният, който ще пролее сълзи за тяхната загуба.

Вратата се отвори и влезе лейтенант Джемаа, пилот от малийските военновъздушни сили и пилот на самолета на учените от ООН. Той поздрави.

Манса погледна към него.

— Завърши ли всичко добре?

Джемаа се усмихна.

— Да, господине. Ние се върнахме обратно до Аселар, качихме искания брой трупове. След това отлетяхме на север, където моят помощник и аз скочихме с парашут на територията на Танезруфт на сто километра от най-близкия камилски керван.

— Самолетът изгоря ли след падането? — попита Манса.

— Да, господине.

— Проверихте ли останките?

Джемаа допълни:

— След като шофьорът на колата, която бяхте оставили да ни вземе, тръгна, ние обходихме площадката на катастрофата, аз установих, че самолетът се е забил вертикално. Той е експлодирал изцяло, образувайки кратер, дълбок почти десет метра. Освен двигателите няма парче от останките, което да е по-голямо от кутия за обувки.

Манса се засмя от удоволствие.

— Генерал Казим ще бъде доволен. Двамата пилоти ще получат повишение. — Той погледна Джемаа. — А вие, лейтенанте, ще командвате операцията по издирване самолета на Хопър.

— Но защо аз ще го търся? — попита Джемаа сконфузено. — Нали знам къде е той?

— А защо си го напълнил с трупове?

— Капитан Батута не ми съобщи плана.

— Ние играем нашата оперетна роля в откриването на останките — обясни Манса — и след това ще прехвърлим случая за разследване на инцидента на международна комисия. Тя няма да може да намери достатъчно човешки останки, за да ги идентифицира като доказателство, в случай че се съмнява в катастрофата. — Той отново погледна Джемаа. — В случая, лейтенант, вие свършихте добра работа.

— Лично аз демонтирах черната кутия — успокои Джемаа полковника.

— Добре! Сега ние може да започнем нашата игра, като изразим официалната си загриженост за изчезването на самолета с учени на ООН пред международните новинарски медии и покажем дълбокото си съжаление за тяхната загуба.

Обедната горещина беше непоносима. Без тъмните очила, друсан от каменистия път и пясъка, очите на Пит се заслепяваха. Той и Джордино бяха пропътували доста път от гаража в Бурем до мястото, където се намираха в момента. Те пътуваха през студената нощ на светлината на звездите, с не повече от десет километра в час, спираха на всеки час и отваряха капака, за да се охлади двигателят. Без компас или карта, ориентирайки се по звездите, следваха старото корито на Нигер на север, дълбоко в пустинята. През деня се криеха зад малките храсти или дюни, обикновено покриваха колата с пясък, за да не се забелязва и лягаха в дюната до нея.

— Какво ще кажеш, ако имахме чаша вода от някой кладенец или освежителна малийска напитка — подхвърляше Джордино, държейки една бутилка топла вода, миришеща на сяра, която бяха напълнили още в гаража.

— Не мога да усетя вкуса й — каза Пит, — но по-добре е да пием поне по три пъти на двадесет и четири часа.

— Не мислиш ли, че трябва да я намалим?

— Не, тъй като ще намерим някакъв извор. Обезводняването ще ни направи слаби и няма да имаме сили да продължим. По-добре да пием толкова, отколкото се нуждаем, а след това ще му търсим колая.

— Какво ще кажеш за обяд от сардина?

— Звучи весело. Единственото нещо, което липсва, е салата.

След като отвори сардината, Джордино си облиза пръстите.

— Чувствам се като идиот — да седя в средата на пустинята и да ям риба.