Клайв Къслър - Сахара

— Генерал Казим е в офиса си — каза майорът, отваряйки друга врата и заставайки встрани.

Интериорът в офиса приличаше на арктическа ледена къща след горещината навън. Явно Казим имаше добра климатична инсталация, която работеше на пълни обороти. Пердетата бяха спуснати така, че на Масар му трябваше малко време, за да свикне със светлината.

— Заповядай, Ив, сядай — извика Казим от бюрото си, като постави слушалката на един от четирите телефона.

Масар се засмя и остана прав.

— Защо толкова много стражи? Да не очакваш покушение?

Казим също се засмя.

— В светлината на събитията от последните няколко часа допълнителната охрана е най-добрата предпазна мярка.

— Откри ли моя хеликоптер? — попита Масар директно.

— Не още.

— Как можеш да загубиш хеликоптер в пустинята? Той имаше гориво за час и половина полет.

— Изглежда, че ти помогна на двамата американци да се спасят.

— Моята яхта не е пригодена да държи затворници! — отвърна Масар. — Ти трябваше да ги вземеш от мен, когато имаше възможност.

Казим се обърна направо към него.

— Нека бъде така, приятелю. Изглежда, че след като агентите на НЮМА откраднаха твоя хеликоптер, те са стигнали до Бурем, където имам причини да вярвам, са го потопили в реката, отишли са до селището и след това са откраднали моята кола.

— Твоят стар „Вуазин“? — Масар произнесе това „Васаан“.

— Да! — потвърди Казим със затворена уста. — Американските отрепки са избягали с моята рядка класическа кола.

— И ти не си ги намерил или засякъл още.

— Не.

Масар накрая седна, ядосан за загубата на своя хеликоптер и кражбата на престижния автомобил на Казим.

— Какво стана с тяхната среща с хеликоптера южно от Гао?

— Моите съжаления. Усетих, че лъжат. Силите, които поставих там на 20 километра на юг, чакаха напразно и моите радарни системи не засякоха никакъв летателен апарат. Освен да са пристигнали на летището Гао с граждански самолет.

— Защо не ги проследихте?

— Защото не приличаше на секретна операция — отговори Казим. Само един час преди разсъмване служителите на „Ер Африк“ в Гао оповестиха, че един от техните самолети ще направи извънредно кацане, за да могат група туристи да посетят града и да направят кратък круиз по реката.

— И летищните власти са повярвали? — попита Масар учудено.

— А защо не? Те редовно молят за потвърждение от главната компания в Алжир и го получават.

— И след това какво се случи?

— Според авиодиспечера на контролната кула и наземния персонал, самолетът е летял с опознавателните знаци на „Ер Африк“ и е подходил на пистата със същата идентификация. Но след като се приземил и спрял пред терминала, един въоръжен отряд съвместно с въоръжено бъги джип, транспортиран със самолета, е слязъл и с голяма бързина застрелял секретните постове на военната зона, преди да могат да реагират. След това същият джип е унищожил осем от моите бомбардировачи.

— Да. Експлозиите събудиха всички на яхтата — каза Масар. — Ние видяхме пушек в тази посока от летището и решихме, че е катастрофирал самолет.

Казим отвърна:

— Нещо обикновено.

— Неземният персонал и авиодиспечерът идентифицирали ли са нападателния отряд?

— Не. Те са били в цивилно облекло.

— Колко от твоите хора са убити?

— За щастие само двама от секретните постове. Базовият персонал, механиците и пилотите бяха на религиозен празник.

Лицето на Масар придоби сериозен вид.

— Няма съмнение, че те са открили токсично замърсяване. Тези събития не са типични за нападения на твоята опозиция. Тези действат по-умно и с много по-голяма сила.

Казим махна с ръка в знак на безсилие.

— Някои отделни туареги правят подобно нападение, но на камили със саби. Но какво да кажа за високо обучен специален отряд с модерно въоръжение?

— Може би и ти ще създадеш такъв, но срещу високо възнаграждение.

— Но с какви фондове? — Казим поклати глава. — Не, това беше добре обмислен план, осъществен от професионалисти. Разрушаването на самолетите елиминира всякаква възможност за контраатака и даде възможност да спасят един от агентите на НЮМА.

Масар погледна Казим с горчивина.

— Забрави да ми съобщиш тази малка подробност, нали?

— Неземният персонал ми докладва, че командирът на този отряд е търсил човек на име Гън, който се е появил от пустинята, където се е крил. След като го качили на самолета, те отлетели северозападно и поели курс към Алжир.

— Звучи като кадър от безкраен сериал.