Клайв Къслър - Сахара

— Господин Гън — повтори офицерът, — ако не сте ме чули, повтарям ви да побързате или ще бъда принуден да ви оставя.

Това беше всичко, от което Гън се нуждаеше. Той се надигна от пясъчното си укритие и махайки с ръце като луд, се затича след него.

— Чакайте ме, идвам.

Когато Гън го настигна и се спря, непознатият офицер изгледа учения от НЮМА, който в момента приличаше на просяк.

— Добро утро. Вие ли сте Руди Гън?

— Аз съм — отговори Гън, бършейки се от потта. — Кой сте вие?

— Полковник Марсел Левант.

Гън го погледна с възхищение и разбра, че те са хора от групата за бързо реагиране, но за всеки случай попита:

— Каква група сте вие?

— Спасителен отряд за бързо реагиране към Обединените нации — отвърна Левант.

— Как научихте името ми и мястото, където да ме намерите?

— Адмирал Джеймс Сандекър получи съобщение от някой си Дърк Пит, който казал, че се криете близо до летището и трябва да бъдете незабавно евакуиран.

— И адмиралът изпрати вас?

— С одобрението на генералния секретар — отвърна Левант, — иначе как щях да зная, че сте Руди Гън.

— Но, по дяволите, може и други Руди Гъновци да са попаднали в тази част на пустинята.

— Вие нямате документи или карта за самоличност.

— Моите документи вероятно са на дъното на Нигер. Трябва само да ми повярвате.

Левант се запъти към борда на самолета.

— Готови за отлитане — нареди той. След това се обърна към Гън и му каза сърдечно: — Качвайте се в самолета, Гън. Нямаме повече време за празни разговори.

— Къде ще ме откарате?

Левант го погледна и отвърна:

— В Париж. Оттам вие ще летите до Вашингтон с „Конкорд“, където няколко важни личности очакват да се срещнат с вас. Това е всичко, което знам. Да тръгваме, защото времето ни притиска.

— Но вие унищожихте целия въздушен флот — отбеляза Гън.

— Само една част, страхувам се. Има още три други, базирани около столицата Бамако. Веднъж излетели, те могат да ни окажат сериозна съпротива, преди да сме напуснали въздушното пространство на Мали.

Те натовариха обратно бъгито в самолета и той тръгна по пистата. Малко след това, набрал скорост, излетя и започна да набира височина.

— Ние нямаме първа класа и подходяща храна и шампанско, господин Гън — подхвърли му стюардесата усмихната. — Но имаме студена бира и италиански сандвичи.

— Вие не знаете колко е приятно това за ухото.

Всичките му страхове бяха изчезнали. Сега той се чувстваше спокоен и спасен. Благодареше на Пит и Джордино, които му помогнаха да се добере до свободата. Те се бяха жертвали за него. Как ли са могли да намерят начин за контакт със Сандекър, се чудеше той. Къде ли са сега? Какво ли е положението им? Това беше единственото нещо, което тревожеше мислите му сега.

Полковник Левант седна до него и го наблюдаваше с видимо любопитство.

— Вие не изглеждате щастлив, че ви измъкнахме от тази каша.

Гън погледна през прозореца.

— Мисля си за хората, които останаха тук.

— Пит и Джордино? Добри приятели ли сте?

— От много години.

— Защо не дойдоха с вас? — попита Левант.

— Те имат работа за довършване.

Левант поклати глава с неразбиране.

— Те или са много смели, или са много глупави.

— Не са глупави! — каза Гън. — Въобще не са такива.

— Но със сигурност ще свършат в ада.

— Вие не ги познавате. Ако някой може да влезе в ада и да излезе, носейки чаша текила с лед — каза Гън, — това е Дърк Пит.

Шест елитни войници от личната охрана на генерал Казим предизвикаха вниманието на Масар, когато излизаше от своята яхта, за да отиде на дока. Един майор спря пред него и поздрави.

— Господин Масар?

— Какво има?

— Генерал Казим помоли да ви придружа до него незабавно.

— Той знае ли, че трябва да бъда непременно във форт Фуро и че нарушава плановете ми?

Майорът вежливо настоя:

— Вярвам, че молбата на генерала за среща с вас е твърде спешна.

Масар подхвърли една галска закачка в анонс и се съгласи да последва майора.

— След вас.

Майорът кимна и даде някаква къса заповед на сержанта. След това той тръгна през пръснатите и разпилени дървени талпи на дока към един голям склад, който граничеше с него. Масар плътно следваше офицера, придружаван от бодигард.

— Моля, по този път — каза майорът, заобикаляйки ъгъла на склада, докато тръгна по малка странична алея.

Там под пълната секретност на въоръжени стражи стоеше един „Мерцедес-Бенц“ с каравана, който служеше на генерал Казим като подвижна главна квартира. Масар влезе вътре и вратата незабавно се затвори след него.