Клайв Къслър - Сахара

— Не се шегувай, Ив. — Тонът на Казим беше дружелюбен, но с твърда нотка. — Станалото сочи конспирация, зад която се крие търсене на петрол. Аз твърдо вярвам, че интересите на двама ни са застрашени от външни сили.

Масар се въздържаше да възприеме изцяло теорията на Казим. Тяхното минимално доверие беше създадено върху уважението на ума на всеки един от тях и на здравия страх от тяхната респектираща власт. Масар беше много вътре в играта, която Казим играеше. Една игра, която би могла да свърши, само ако генералът я завършеше. Той гледаше с очите на чакал, докато Казим — с очите на лисица.

— Как завърши всичко това? — попита Масар саркастично.

— Ние знаем сега, че това са тримата мъже от яхтата, която се взриви в реката. Аз съм убеден, че те са притежавали експлозиви за диверсия. Двама от тях се качват на твоята яхта, докато третият, който трябва да е човекът, наречен Гън, плува до брега и се отправя към летището.

— Нападението и евакуацията на Гън изглеждат невероятно добре обмислени и съгласувани по време.

— Тя се разгърна много бързо, защото е планирана и изпълнена от първокласни специалисти — отговори Казим бавно и добави: — Този спасителен отряд е бил предупреден за мястото и времето от агента, който нарича себе си Дърк Пит.

— Как разбра това?

Казим се усмихна:

— Въпрос на пресмятане! — Той погледна Масар. — Забрави ли, че Пит използва твоята сателитна комуникационна система, за да се свърже със своя началник адмирал Сандекър? Ето защо той и Джордино са се качили на борда на твоята яхта.

— Но това не обяснява защо Пит и Джордино не направиха опит да се спасят с Гън.

— Очевидно ти ги залови, преди да могат да преплуват реката и да се присъединят към него на летището.

— Тогава защо те не отлетяха през границата, след като откраднаха моя хеликоптер? Нигерийската граница е само на 150 километра. Те биха могли да направят това с горивото, останало в резервоара на хеликоптера. Почти е безсмислено да се лети във вътрешността на страната, след това да се унищожава хеликоптера и да се краде стара кола. На тази територия през реката няма мостове, така че те не могат да пътуват на юг към границата. Къде вероятно може да са отишли?

Казим въртеше очи и го гледаше с очакване.

— Може би някъде, където никой не ги очаква.

Масар вдигна вежди.

— На север, в пустинята?

— Къде другаде?

— Абсурд!

— Очаквам по-добра идея.

Масар поклати глава скептично.

— Каква ли е възможната причина двама мъже да откраднат шестдесетгодишна кола и да се отправят в най-забутаната част на пустинята? Трябва да са самоубийци.

— Поне досега техните действия показват обратното — отбеляза Казим. — Те имат някаква тайна мисия, повече от очевидно е. Но все още не сме разбрали какво ще правят.

— Тайна — подхвърли Масар.

Казим поклати глава.

— Всеки събран материал върху моята военна програма без съмнение е във файловете на ЦРУ, КГБ и МИ-6. Мали няма тайни проекти, които са от интерес на чужда нация или на нашите съседи.

— Има два, за които забравяш.

Казим изгледа Масар с любопитство.

— За какво намекваш?

— За форт Фуро и Тебеца.

Това е възможно, мислеше Казим, тъй като проектът за производство и преработка на опасните промишлени отпадъци и златните мини са свързани с индустрията. Съзнанието му се опитваше да даде смислен отговор, но такъв не се получаваше.

— Ако в действителност тези бяха целите им, защо тогава навлизат над 300 километра на юг в пустинята?

— Не мога да ти отговоря. Но според настояванията на моя агент в ООН, те изследват източник на химично замърсяване, който идва от водите на Нигер и предизвиква експанзивен растеж на червени приливи и отливи, след вливането им в океана.

— Знам за това. Но ми се струва, че е прикритие за тяхната действителна мисия.

— Която може да е проникване във форт Фуро и защита на човешките права в Тебеца — подхвърли Масар сериозно.

Казим мълчеше. Лицето му изразяваше съмнение.

Масар продължи:

— Предполагам, че Гън е имал някаква точна информация у себе си, когато са го евакуирали. Защо тогава ще бъде извършена такава комплексна операция с голям риск за него, докато Пит и Джордино ще бъдат оставени да се придвижват на север към нашите общи проекти?

— Ще намерим отговорите, когато ги заловим — каза Казим. В гласа му се усещаше скрит гняв. — Наличните военни и полицейски единици са завардили всички пътища и камилски пътеки, водещи вън от страната. Наредил съм също така на моите въздушни сили да контролират северната част на пустинята и да наблюдават всяко кътче.