Клайв Къслър - Сахара

— Е, добре, ако нямате нищо против, защо вие, момчета, не ми кажете накъде сте тръгнали в най-дивата част на Сахара с кола, която изглежда по-стара от мен?

— Ние търсим източник на токсично замърсяване, който се влива в Нигер и оттам в океана — отговори Пит направо.

— Това е нещо ново. Откъде се предполага, че идва то?

— От химически завод или фабрика за промишлени отпадъци.

Кид поклати глава.

— Няма нищо такова по тези места.

— Някаква солидна конструкция в тази част на Сахара? — попита Джордино.

— Не мога да се сетя, освен може би форт Фуро, на северозапад оттук.

— Заводът за соларна детоксификация, построен от французите?

Кид добави:

— Действително голям завод. С господин Периуинкъл го видяхме преди шест месеца. Боже опази! Охрана навсякъде. Може да помислите, че това е тайно скривалище на ядрени бомби.

Пит глътна малко уиски и почувства приятно парене в гърлото и стомаха си. Подаде бутилката на Джордино.

— Форт Фуро е твърде далеч от Нигер, за да замърсява нейните води.

Кид замълча за момент. После погледна Пит със загадъчно пламъче в очите.

— Възможно е, ако заводът е построен над Уед Зарит.

Пит се наведе към него и повтори:

— Уед Зарит?

— Легендарната река, която е текла през Мали преди 130 години. След това е потънала в пясъците. Местните номади и аз включително смятаме, че Уед Зарит сега тече под земята и се влива в Нигер.

— Като акуифер.

— Като какво?

— Геоложки пласт, който позволява на водата да прониква през пори и отвори — отвърна Пит. — Обикновено през почва с пори или варовикови каверни.

— Всичко, което знаем, е, че ако вие сте нагазили достатъчно дълбоко, ще попаднете на водата от този стар речен канал.

— Аз никога не съм чувал за изчезнала река, която да продължава своето течение дълбоко под земята — каза Джордино.

— Няма нищо необикновено в това — обясни Кид. — Повечето от потоците на Моджейв Ривър текат през пустинята Мохаве в Калифорния, преди да се влеят в едно езеро. Това е нещо, което ви казвам от собствен опит, тъй като открих една пещера, водеща на стотици метри надолу до този подводен поток. Така че аз намерих тонове златен прах във водата.

Пит се обърна и погледна въпросително Джордино.

— Какво мислиш?

— Струва ми се, че форт Фуро е единствената игра, на която се залага — отвърна Джордино.

— Но може би има смисъл, тъй като един подводен поток, който тече от завода за токсични отпадъци към Нигер, може да се окаже нашата находка на замърсяване.

Кид махна с ръка и посочи към пустинята.

— Аз искам да кажа, момчета, че е възможно тези потоци да се вливат в старото корито на реката.

— Ние знаем — потвърди Пит. — Следвахме старото корито на Нигер през цялата нощ и се скрихме на това място от горещината на деня, за да се предпазим, ако бъдем търсени от малийските служби.

— Изглежда, че вие сте ги разигравали твърде дълго.

— С какво се занимавате? — попита Джордино Кид, давайки му бутилката с уиски. — Да не търсите злато?

Кид се загледа в етикета на бутилката за момент, като че ли искаше да си спомни някаква важна случка в своето минало.

— Да, търся злато. Всъщност — не. До сега не съм казал на никого, но ще ви кажа. Истината е, че търся останки от кораб.

Пит го погледна изненадващо.

— Останки от кораб… Останки от кораб тук, в сърцето на Сахара?

— По точно, един конфедерален броненосец.

Пит и Джордино седнаха и го слушаха с нарастващо напрежение. Те възприемаха Кид по много странен начин. Беше се почти стъмнило, но те все още можеха да забележат сериозното изражение на очите му.

— С риск да прозвучи глупаво — каза Пит скептично, — бихте ли ни разказали как един военен кораб от войната между Щатите се е озовал тук.

Кид направи дълга глътка от бутилката с уиски и облиза устни. След това разви едно одеяло върху пясъка, коленичи и сложи ръце на темето си.

— Това се е случило през април 1865 година, преди Лий да се предаде на Грант. Няколко мили под Ричмънд, Вирджиния, конфедералният броненосец „Тексас“ бил натоварен с архивите на загиващото конфедерално правителство. Те казват, че това са били документи и преписки, но в действителност това е било злато.

— Сигурен ли сте, че това не е мит като многото други приказки за злато? — каза Пит.

— Президентът Джеферсън Дейвис преди да умре предаде злато от съкровището на конфедералните щати, което било натоварено през нощта на борда на „Тексас“. Той и неговият кабинет се надявали да се промъкнат през блокадата на Съюзния флот в друга държава, така че да могат да образуват ново правителство в изгнание и да продължат войната.