Клайв Къслър - Сахара

— Не е необходимо да ми се казва — каза Джордино, като коленичи и започна да пие вода с шепи.

Току-що се бяха напили с вода и поставили обратно дъската, когато чуха шум от гласове в отдалечения край на тунела, следвани от дрънчене на вериги.

— Работна група върви зад нас — каза Джордино тихо.

Те се забързаха, освежени и с бодър оптимизъм. След минута бяха пред металната врата, водеща към асансьора. Спряха се, докато Джордино зареди малкия стик с динамит в ключалката на вратата и измъкне взривяващата капсула. После се върна назад, а Пит вдигна един камък и го хвърли във взривяващата капсула, но пропусна.

— Само се хвалиш, че можеш да извадиш момиче от морето — закачи го Джордино.

— Да се надяваме, че зад ключалката няма пазач — каза Пит, вдигайки друг камък.

— Те ще помислят, че е ехо от взрив в шахтите.

Този път улучи и детонаторът задейства динамита. Ключалката изхвърча от вратата. Те я отвориха и бързо преминаха късото разстояние до асансьора.

— Какво ще стане, ако има код за повикване на асансьора? — попита Джордино.

— Малко е късно да мислим за това сега — отвърна Пит. — Ще трябва да използваме нашия собствен код.

Той се приближи до асансьора, помисли за момент и след това натисна бутона встрани от вратата. Един път, два пъти, след това три пъти, направи пауза и натисна още два пъти.

През вратата те можаха да чуят, че електромоторът заработи и асансьорът започна да слиза.

— Ти трябва да си ясновидец — каза Джордино, смеейки се.

— Вярвах, че ще успея, защото всяка комбинация може да работи толкова продължително, докато не се задейства от дълъг сигнал.

След половин минута кабината спря и вратите се отвориха. Пазачът, който беше в нея, се огледа и не видя никого. Чудно, той прекрачи вратите, за да се огледа по-добре, и юмрукът на Пит се стовари върху тила му. С бързо движение Пит го обезоръжи и опря дулото на пушката във врата му. Джордино бързо го сграбчи и натика обратно в кабината. Пит затвори вратите.

— Всички са на борда за нонстоп пътуване до служебните офиси — каза Пит, натискайки бутона на асансьора.

— Никакво пътуване до трошачката или до рафинерията.

— Само ако настояваш.

— Аз съм пас — отвърна Джордино и асансьорът започна да се изкачва.

Те стояха един до друг, гледайки индикацията във вътрешността на кабината в очакване да стигнат по-бързо до служебните офиси. Напрежението растеше от неизвестността горе да не ги посрещне армия от туареги, готова да ги направи на решето. Асансьорът намали ход и всеки момент щеше да спре. Пит зареди пушката си и се обърна към Джордино.

— Зареди и твоята.

Вратите се отвориха и никой не ги нападна. Един инженер и един пазач се разхождаха в дъното на коридора, но бяха така погълнати в разговор, че не забелязаха асансьора.

— Като че ли искат да ни оставят да се измъкнем — забеляза Джордино.

— Не предизвиквай боговете! — каза Пит. — Ние още не сме се измъкнали от тук.

Тъй като нямаше къде да скрият пазача, който беше с тях, Пит натисна бутона на асансьора за слизане. Те закрачиха много тихо след пазача и инженера, докато хората на О’Банион не влязоха в стая с тапицирани врати. Коридорът беше празен, но за всеки случай Пит и Джордино се разделиха. Всеки от тях застана на отсрещната стена и в този ред тръгнаха към изхода. Тази предпазливост беше необходима, защото след малко забелязаха пазач на изхода. Той не очакваше изненада от страна на инженерите, затова беше седнал и пушеше лула, докато четеше корана.

Те се спряха да си поемат въздух и да погледнат назад, откъдето бяха дошли. Никой не се бе появил зад тях. Съсредоточиха вниманието си към последното препятствие. То беше пред тях, едно отворено пространство от около 50 метра, където паркираха колите. Телевизионни камери за наблюдение не се забелязваха.

— Аз тичам по-бързо от теб — прошепна Пит, като подаваше пушката си на Джордино. — Ако пазачът ме нападне, преди да съм го обезвредил, елиминирай го с бърз изстрел.

— Само гледай да не попаднеш в обсега на стрелбата — отвърна загрижено Джордино.

Пит събу обувките си, зае стартова позиция, леко поразтъпка крака на място и се затича възможно най-бързо. Той беше пробягал почти 40 метра, преди пазачът, изненадан от шума на бягащите стъпки зад гърба си, да се обърне и го забележи. Но Пит беше спечелил време от бавната реакция на пазача. Той едва насочваше автоматичната си пушка, когато Пит се хвърли върху него и го събори на земята. Шокиран от изненадата и внезапното нападение, пазачът едва дишаше. Нямаше нужда от намесата на Джордино. Пит бе успял.