Клайв Къслър - Сахара

— Хубаво е, че ме карате да работя.

Това заблуди охраната и тя не разбра, че ще бъде атакувана. Пит сграбчи пушката с лявата си ръка, изтегли я и изтласка пазача настрана. Той се опита да си я вземе отново, но точния юмрук на Пит го събори върху релсите. Още един удар и той изпадна в безсъзнание.

Вторият пазач гледаше невярващо своя съборен другар. Никога охраната в Тебеца не беше атакувана от поробен работник и това, което се случи, го беше вцепенило. Той свали пушката си и я насочи за стрелба. Пит отклони цевта и успя да скочи от другата страна на пазача. Пит подхвърли висящата верига от белезниците на ръката си към Джордино. Докато се усети, вторият пазач беше хванат в примка. Джордино го повдигна с яките си мишци и пушката му изтрака върху релсите. Един здрав удар по тила и той изпадна в безсъзнание. Двамата с Пит го пренесоха до лежащия му партньор и го оставиха.

— Какво великодушие от наша страна, че не ги убихме — измърмори Джордино.

— Само временно отлагане — каза Пит. — Когато Мелика разбере, че са ни улеснили бягството, те ще се окажат между хората, които са били и тормозили.

— Не може да оставим тези момчета да лежат тук, докато бъдат намерени.

— Ще ги сложим в една от вагонетките и ще ги покрием с руда. Те няма да се събудят поне два часа. Повече от достатъчно време за нас, за да се озовем в пустинята.

— В случай, че работникът по поддържането не поправи камерата.

Докато Джордино товареше пазачите, Пит изучаваше плана на шахтите, дадени му от Феъруедър. Нямаше начин да разчете крачките си до служебния асансьор за инженерите по памет, нито да определи разположението на миньорските шахти, пръснати във всички посоки, без компас. Затова той се мъчеше да проумее всичко опипом.

Джордино беше свършил своята работа и изучаваше автоматичните пушки.

— Всичко е пластика и фибростъкло. 556 милиметра френско военно производство, изящно малко парче.

— Никаква стрелба, ако можем без нея — каза Пит. — Трябва да действаме безшумно, преди Мелика да е разбрала, че липсваме.

Веднъж излезли от шахтата, те влязоха направо в главния тунел. Петдесет метра по-нататък, следейки внимателно за телевизионните камери, маркирани върху картата на Феъруедър, достигнаха до друга пещера, без никой да ги забележи. Наоколо не се виждаше никой. Бяха сами на първия етап от бягството си. Следвайки железопътната линия, по която бяха влезли в мината от мястото на елеватора, те се спряха, за да може Пит да види още веднъж картата. Тези няколко секунди им се сториха като години.

— Имаш ли представа къде се намираме? — попита спокойно Джордино.

— Мъча се да си спомня някои белези, които видях при влизането ни — измърмори Пит, държейки картата пред светлината на една крушка, покрита с прах.

Изведнъж се чу шумът на влак, пълен с руда, който идваше зад тях.

— Идва товар — каза Джордино.

Пит посочи една ниша в скалата само на десет метра разстояние и каза:

— Да влезем вътре, докато отмине.

Те се настаниха в нишата и зачакаха.

Ужасна воня идваше през пукнатината в скалата близо до мястото, където бяха застанали. Внимателно се огледаха и видяха, че пукнатината се разширява. Решиха да се придвижат навътре. Колкото по-навътре влизаха, вонята се усилваше и те се озоваха в една тъмна катакомба. Пит започна да опипва стената и ръката му попадна на електрически ключ. Той го натисна и светлината разкри пред тях огромна пещера. Това не беше пещера, а подземно гробище за мъртъвци. Те видяха изсушените трупове на работници със следи от мъчения и побой. Миризмата беше от лекото разлагане на труповете в сухата атмосфера.

— Боже мой! — възмути се Джордино. — Трябва да са повече от хиляда.

— Много удобно! — каза Пит, гневно след него. — О’Банион и Мелика пестят място за гробове.

Пред очите на Пит се мярнаха Ева, доктор Хопър и останалите, с които се запознаха, и той си представи, че ако не успеят, и техните трупове ще се окажат на това място. Когато шумът от отминаващия влак заглъхна, ужасната картина успя да се заличи от съзнанието му.

— Да излизаме оттук и да продължим към повърхността.

Тунелът беше чист и те влязоха в страничната шахта, която Феъруедър беше отбелязал като най-къс път до служебния асансьор. Имаха невероятен късмет. Тази шахта беше влажна, а подът беше дървен. Пит повдигна една от дъските и видя с радост, че под нея има вода.

— Щастлив шанс — каза той. — Да се напием, така че да може да запазим бутилките, които Хопър ни даде.