Клайв Къслър - Сахара

— Колко чужденци сте вие?

— От нашия екип бяхме шест, но останахме пет. Една бе убита от Мелика, която я преби до смърт.

— Жена?

Хопър обясни:

— Д-р Мери Виктор, една много жизнена дама, от най-добрите физиолози в Европа. — Хопър се развълнува от преживяното. — Тя беше третата, откакто пристигнахме. Две от жените на френските инженери от форт Фуро също бяха убити от Мелика. — Той спря за момент и се загледа тъжно в изоставеното момиче на нара. — Техните деца изпитаха най-лошото и ние не можем да направим нищо.

— Боже мой! — прошепна Пит. — Разбира се, разбира се! Масар не би разрешил на инженерите, които са строили завода, да се върнат във Франция и да разкажат истината.

— Колко жени и деца, казахте, че са тук? — попита навъсено Джордино.

— Точно девет жени с четири малки деца — отговори Феъруедър.

— Не разбирате ли? — каза меко Ева. — Колкото по-скоро се измъкнете и ни окажете помощ, толкова повече хора ще бъдат спасени.

Пит не се нуждаеше от повече аргументи. Той се обърна с лице към Хопър и Феъруедър.

— Окей. Да чуя вашия план.

Това беше план с много празнини, бленуване на отчаяни мъже, с малки или никакви възможности, невероятно опростен, но достатъчно луд, за да успее.

Един час по-късно Мелика и нейните пазачи нахълтаха в пещерообразната бърлога и изведоха поробените работници в главното помещение откъдето ги разпределиха по групи за работа, преди да ги насочат по техните работни места в мината. На Пит му се струваше, че тя изпитва садистична наслада от размахването на тези сломени и пребити мъже и жени, които приличаха на ходещи мъртъвци.

— Вещицата никога не проявява капка съчувствие към безпомощните! — кипеше от яд Хопър.

— Мелика означава кралица — име, което сама си е дала — каза Гримес на Пит и Джордино. — Но ние я наричаме „проклета вещица на Изтока“, защото е била матрона на женски затвор в САЩ.

— Вие мислите, че сега е отвратителна — измърмори Пит. — Почакайте, докато открие вагонетките, които аз и Ал натоварихме само отгоре-отгоре.

Джордино и Хопър прикриваха странично Пит, който беше хванал Ева през кръста и я извеждаше навън. Мелика засече Пит и тръгна към него. Спря се и след това погледна към Ева ядосано. Тя прецени, че може да се засегне по-добре Пит, като удари с камшик Ева. Замахна, но Джордино се изпречи между тях и свистящият камшик се стовари върху опънатите му бицепси.

Въпреки яда си от червения белег, който получи, и течащата струйка кръв, Джордино не показа никакви признаци на болка, които иначе всеки нормален човек би проявил, хващайки се за рамото. Той я удостои със студен поглед и каза:

— Това ли е най-доброто, което може да направите?

Всички утихнаха на място. Застанали в средата на помещението, те не смееха дори да въздъхнат в очакване на бурята, която щеше да се разрази.

През следващите пет секунди времето спря. Мелика стоеше неподвижна от неочаквано оказаната съпротива, след което избухна в истеричен гняв. Тя реагира като ранен звяр и удари Джордино с камшика.

— Овладейте се! — чу се заповеден глас от вратата.

Мелика се разхождаше в кръг. Селиг О’Банион беше застанал до вратата на помещението с гигантската си стойка. Надзирателката прибра камшика си, гледайки О’Банион с неудоволствие. Черните й като въглени очи изразяваха открита горчивина, че не успя да даде добър урок на жертвите си.

— Не нанасяйте рани на Пит и Джордино — заповяда О’Банион. — Искам те да живеят най-дълго от всички, така че да могат да погребат останалите.

— Къде е спортсменството ви? — попита Пит.

О’Банион се засмя тихо и се обърна към Мелика.

— Ако сломите физически Пит, ще ми доставите малко удоволствие, а ако го отучите да мисли, ще бъде щастлив експеримент и за двама ни. Вижте дали товаренето е лека работа за тях през следващите десет смени.

Мелика изправи глава, доволна от казаното. О’Банион се качи на локомотива, с който беше дошъл, и тръгна към една от шахтите на проверка.

— Излизайте, мръсни гадове! — извика тя, размахвайки окървавения си камшик над подобното си на буре тяло.

Ева тръгна, държейки се едва на крака, прикрепяна от Пит до мястото, където се разпределяха работниците.

— Ал и аз ще избягаме — обеща й той. — Но ти трябва да се държиш, докато се върнем с подкрепление и освободим теб и тези бедни души.

— Сега имам причина да живея — изрече тя тихо. — Ще чакам.

Той я целуна по устните и погали зарастващите рани по лицето й. След това се обърна към Хопър, Гримес и Феъруедър, които стояха около него.