Клайв Къслър - Сахара

— Не прилича на карнавална атмосфера — забеляза Джордино.

— Хуманитарните принципи тук не са на почит — каза разочаровано Пит. — По-лошо е, отколкото си го представях.

— Много по-лошо — съгласи се Джордино, стискайки нос, за да се предпази от неприятната миризма, — черната дупка в Калкута не представлява нищо в сравнение с това тук.

— Яде ли ти се?

Джордино се извърна, гледайки останките по стената на чинията.

— Апетитът ми току-що се изпари.

Почти непоносимият въздух за дишане и липсата на вентилация в пещерообразната бърлога, заедно с наблъсканите едно до друго човешки тела повишаваха температурата до нетърпими граници. Но Пит изведнъж почувства, че му става студено, сякаш бе стъпил върху айсберг. За момент цялата злоба и ад го бяха напуснали и го обхвана ужас и безпомощност, когато разпозна една фигура, влачеща се като пребит звяр от дясната страна на пещерата. Той скочи и се озова близо до една жена, която носеше болно дете.

— Ева! — каза той нежно.

Тя беше облечена дрипаво, изморена от непосилния труд и липса на храна, лицето й беше бледо, нашарено с рани. Обърна се и погледна към него с очи, изразяващи надежда.

— Какво желаете?

— Ева, аз съм Дърк.

Това не я смути.

— Оставете ме сама — каза тя. — Това малко момиче е много болно.

Той й подаде ръка и се приближи по-близо.

— Погледни ме, аз съм Дърк Пит.

Тогава тя го позна.

— О, Дърк, ти ли си наистина?

Той я целуна нежно и погали раните по лицето й.

— Ако не съм аз, то някой си прави жестока шега с нас двамата.

Джордино се доближи до рамото на Пит.

— Твоя приятелка?

Пит отговори:

— Доктор Ева Роджас. Дамата, която срещнах в Кайро.

— Как се е озовавала тук? — попита той изненадано.

— Как наистина? — я попита той.

— Генерал Казим отвлече нашия самолет и ни изпрати тук да работим в мините.

— Но защо? — настояваше Пит. — С какво го засегнахте?

— Нашият здравен екип към ООН под ръководството на доктор Франк Хопър беше много близо до идентификацията на токсичния замърсител, който убива местните хора навсякъде в пустинята. Прибрахме се обратно в Кайро с биологичните проби за анализ.

Пит погледна към Джордино.

— Масар ни попита дали работим с доктор Хопър и неговата група.

Джордино добави:

— Сещам се. Той трябва да е знаел, че Казим вече ги е изпратил тук.

Тя постави мокра кърпичка върху лицето на малкото момиченце и се обърна отново към Пит.

— Защо дойдохте в Мали? Сега вие ще умрете, като повечето от нас.

— Ние имаме задача, спомняш ли си?

Цялото внимание на Пит беше погълнато от Ева и той не забеляза тримата мъже, които предпазливо се движеха между наровете и ги наобиколиха. Водачът беше висок мъж с червендалесто лице и гъста брада. Другите двама изглеждаха изтощени и дрипави. По голите им гърбове и по кръста личаха следи от камшик. Учудените изражения на лицата им предизвикаха усмивка у Джордино, когато се обърна и ги видя. Физическото им състояние беше такова, че той би ги оставил да минат през гърдите му, без да почувства задушаване.

— Досаждат ли ви тези мъже? — обърна се червендалестият към Ева.

— Не, съвсем не — отговори Ева. — Това е Дърк Пит — човекът, който ми спаси живота в Египет.

— Човекът от НЮМА?

— Същият — отговори Пит. Той посочи Джордино. — Това е моят приятел Ал Джордино.

— Аз съм Франк Хопър, а този приятел отляво е Уорън Гримес.

— Ева ми разказа голяма история за вас в Кайро.

— Дълбоко съжалявам, че трябваше да се срещнем при такива непредвидени обстоятелства. — Хопър гледаше двете дълбоки резки върху бузите на Пит и докосна една такава на собственото си лице. — Изглежда, че и двамата сме ядосали Мелика.

— Само върху лявата буза. Дясната е от друг случай.

Третият човек се приближи до тях и си подаде ръката.

— Майор Йън Феъруедър — представи се той.

Пит подаде ръка.

— Британец?

Феъруедър уточни:

— Ливърпул.

— Защо сте попаднали тук?

— Бях водач на туристическо сафари в Сахара, докато едно от тях беше нападнато от подивели местни жители. По чудо спасих живота си и след дълго скитане из пустинята бях заловен и хоспитализиран в Гао. Генерал Затеб Казим ме арестува, така че не успях да избягам и както виждате ме изпрати тук в Тебеца.

— Ние извършихме патологични изследвания на тези местни жители, за които говорите, майор Феъруедър — обясни Хопър. — Всички са мъртви от мистериозен химичен компаунд.

— Синтетичната аминокиселина и кобалт — каза Пит.