Клайв Къслър - Сахара

Охраната ги изведе. Освен приемчика и двамата мъже, облечени в дочени облекла и каски с миньорски лампи на главите си, които разговаряха на френски и проверяваха парче златна руда с лупа, не се виждаха никакви други хора, докато стигнаха до един голям асансьор със застлан под и метални стени. Вратите му се отвориха и операторът туарег ги вкара вътре. Металният сандък започна да се издига нагоре по стените на шахтата.

Асансьорът се движеше бързо, изкачването сякаш нямаше край. Мяркаха се черни кухини, техните кръгли отвори маркираха входа към по-горните галерии. Пит пресметна, че те се изкачваха почти километър, когато асансьорът започна да намалява и накрая спря. Операторът отвори вратата, разкриваща една тясна хоризонтална шахта, завършваща в скалата. Двамата пазачи ги придружиха до тежка метална врата. Единият от тях извади връзка ключове от робата си, намери необходимия ключ и отключи. Пит и Джордино бяха избутани встрани, за да се отвори вратата. Отвътре се показа широка шахта с тесни релси, застопорени на пода. Пазачите затвориха вратата и ги оставиха да стоят там. По навик Джордино провери вратата. Тя бе около 2 инча дебела и нямаше дръжка отвътре, само ключалка.

— Няма да можем да използваме този изход, ако не откраднем ключ.

— Използва се само служебно — каза Пит. — От О’Банион и неговите приближени.

— Тогава трябва да намерим друг път. Те явно вадят златото през друга вертикална шахта.

Пит гледаше към вратата замислено.

— Не, не мога да приема това. Това или е служебен асансьор, или нищо.

Преди Джордино да може да отговори, бучене на електрически мотор и шум от скърцане на стоманени колела върху релси дойде от единия край на шахтата. Малък електрически локомотив, теглещ дълга редица празни вагонетки за златна руда, се появи пред тях и забави ход, за да спре. Една чернокожа жена слезе от мястото на машиниста и застана пред двамата мъже.

Пит никога не беше заглеждал жена с тяло, почти толкова широко, колкото и високо. Тя беше, реши той, най-грозната жена, която вижда. Приличаше на горгона, поставена на корниза на средновековна катедрала. Солиден кожен камшик се показваше от ръката й, сякаш беше израснала с него. Без да каже нито дума тя се приближи до Пит.

— Аз съм Мелика, надзирател на мините. Изисквам подчинение и никакви въпроси. Разбрахте ли?

Пит се засмя.

— Модерен опит. Получаваш заповеди от някой, който прилича на крастава жаба и има проблеми с теглото.

Той видя свистящия камшик във въздуха, но беше твърде късно да се предпази или да го отклони встрани. Камшикът го засегна в лицето и той видя звезди пред очите си. Причерня му от болка.

— Днес всеки иска да ме бие! — каза Пит през зъби.

— Кратък урок по дисциплина! — изсъска тя. След това с леко движение, невероятно за тежкото й тяло, изплющя с камшика откъм гърба Джордино по главата. Но тя не бе достатъчно бърза. Противно на Пит, той се предпази. Хвана я за китката с желязна хватка, така че камшикът увисна във въздуха. Бавно, като при канадска борба, мускулите на ръцете им се напрегнаха, блокирайки всяко усилие по тяхна команда.

Мелика беше силна като вол. Тя никога не беше си представяла, че някакъв мъж ще й се противопостави толкова твърдо. Очите й се разтвориха от изненада, след това от неверие и после от гняв. С другата си ръка Джордино изби дръжката от ръката й и го хвърли в една вагонетка.

— Мръсна гад! — съскаше тя. — Ще ми платиш за това!

Джордино сви устни и й изпрати въздушна целувка.

— Взаимоотношенията любов-омраза са най-доброто.

Тази подигравка му струва скъпо. Той пропусна да забележи как вдигнатият й крак се стовари в слабините му. Джордино изпусна ръката й, падна на колене и се преви от болка.

Мелика се засмя сатанински.

— Глупаци, ще се проклинате в ада, както не може да си представите!

Тя нямаше повече време за разговори, прибра си хвърления камшик и изрече една-единствена дума:

— Вътре!

Пет минути по-късно влакът с камионетки спря и след това продължи към шахтата. Лампите, поставени на рядко, хвърляха тъмни сенки. Мъжки гласове се смесваха с шума на влака и малко по-късно те видяха светлината на техните лампи мъждеещи наоколо. Мъжете се охраняваха от туареги с палки и пушки, които им подвикваха с уморени груби гласове. Всички бяха африканци — някои туземци от юга, други — обитатели на пустинята. Зомбите от старите филми на ужаса изглеждаха с по-добро здраве, отколкото тези бедни нещастници. Те се движеха бавно, влачейки краката си. Повечето носеха само парцаливи шорти. Пот обливаше телата им и се смесваше с праха от скалата. Празният поглед в очите им и изпитите им лица, мършавите им тела говореха за гладна диета. Други имаха мръсни превръзки около лактите си.