Клайв Къслър - Сахара

Камионетките свършваха при разбитата от експлозива скала. Мелика караше локомотива.

— Дръпнете се! — нареди тя.

Пит помогна на Джордино да се отстрани от камионетките, като го подкрепяше с една ръка. Те застанаха до един дрипав и изнемощял работник. Устните на Мелика се свиха в ехидна усмивка.

— Скоро ще заприличате на тези гадове.

— Би трябвало да раздавате витамини и железни ръкавици — каза Джордино, противопоставяйки се внезапно. Лицето му бе посивяло от болка.

Мелика замахна с камшика и го удари през кръста. Джордино не възрази, нито се противопостави. Тези хора не са оскотели, помисли си тя. Беше въпрос на време, преди да ги превърне в животни.

— Взривната група има нещастни случаи — каза тя безцеремонно. — Изгубиха крайници по време на работа.

— Напомням, че не съм доброволец — измърмори Пит.

— Ще товариш скалната маса във вагонетките. Когато свършиш, ще ядеш и спиш. Охраната прави своите проверки неочаквано. Хване ли те да спиш, ще работиш допълнителна смяна.

Пит се смути. Въпросът бе на върха на езика му, но той го преглътна. Беше време да изчакат. Той и Джордино гледаха тоновете златна руда в края на шахтата и след това размениха погледи помежду си. Изглеждаше безнадеждно за двама мъже, оковани с белезници, да направят опит за бягство за по-малко от 48 часа.

Мелика се качи на електрическия локомотив и показа телевизионната камера, монтирана над главите им в средата на шахтата.

— Не си губете времето, мислейки за бягство. Вие сте под постоянно наблюдение. Само двама мъже успяха да напуснат мината и костите им бяха намерени от номадите.

Тя свърши с нарежданията си и потегли надолу към миньорските шахти. Те гледаха, докато изчезне, и изчакаха да заглъхнат всички шумове. След това Джордино вдигна ръце и ги постави на бузите си.

— Мисля, че трябва да направим нещо — измърмори той тъжно, броейки тридесетте и пет празни вагонетки, които трябваше да напълнят.

Пит повдигна веригата, закрепена между глезена и ръката му, погледна нагоре към тавана, опитвайки се да обхване дължината на изкопания тунел. След това каза:

— Можем да свършим товаренето за шест часа.

Джордино го изгледа кисело.

— Ако си вярваш, имаш нужда от опреснителен курс по елементарна физика.

— Знам малък трик, който научих едно лято в гимназията, берейки малини — каза Пит уверено.

— Надявам се, че искаш да заблудим камерата за наблюдение — отвърна Джордино.

Пит се усмихна загадъчно.

— Гледай и се учи!

Пазачите идваха и си отиваха на различни интервали, както обеща Мелика. Те рядко оставаха повече от минута, доволни, че двамата затворници усърдно товареха вагонетките със златна руда, като че ли се опитваха да постигнат своеобразен рекорд. След шест часа и половина всичките тридесет и пет вагонетки бяха пълни догоре. Джордино седна, опрял гръб до стената.

— Ти натовари 16 тона и какво получи — каза той, цитирайки позната песен.

— Станах с един ден по-възрастен и по-добре разбирам дълга — довърши Пит.

— И как натовари малините?

Пит седна до Джордино и се засмя.

— По време на едно пътуване из САЩ с моите съученици едно лято спряхме във ферма в Орегон, която търсеше берачи на малини. Мислехме, че е лесно да изкараме пари за храна и бензин. Те плащаха 50 цента на щайга, която както добре си спомням, събираше осем малки кутийки. Онова, което не знаехме, е, че малините са много по-малки и по-меки от ягодите. Товарехме бързо, колкото можем, но едва пълнехме една щайга до обяд.

— И за да спечелите повече, вие пълнехте дъната с пръст, а отгоре нареждахте малините.

Пит се засмя.

— Е, от това вече печелихме по 36 цента на час — и завърши песента.

— Какво мислиш, ще се случи, когато старата кучка установи, че на дъното на вагонетките сме сложили дървен материал и само отгоре малко златна руда.

— Няма да е щастлива.

— Ако хвърлим малко прах върху лещите на телевизионната камера, за да не могат да ни наблюдават, ще бъде хубав удар. Пазачите никога няма да открият това.

— Добре че нашата измама с товаренето ни спести време, без да изразходваме резервите си.

— Толкова съм жаден, че мога да погълна и прах.

— Ако не намерим скоро вода, няма да може да направим почивка.

Джордино гледаше веригите на своите белезници и след това релсите под вагонетките.

— Чудя се дали няма да може да си срежем веригите, като ги сложим на релсите и засилим върху тях една вагонетка.