Клайв Къслър - Сахара

Феликс Верен стоеше до прозореца, гледаше към завода. Очите му наблюдаваха безстрастно като камера. Линиите на лицето му бяха удължени, а устата му показваше упоритост. Пълен контраст с неговия шеф.

— Отлична работа, капитан Брюнон — похвали го Масар. — Вие ги водите без рани и без синини.

Той огледа предизвикателно двамата мъже, които стояха пред него в чисти бели наметала, техните обгорели от слънцето лица и отличното им физическо състояние. Забеляза спокойното им поведение и си спомни, че те се държаха по същия начин и на неговата яхта.

— Изглежда, вината им е колективна.

— Като на ученици, избягали от клас — каза Брюнон формално. — Те правят това, което им кажат.

— Много добре от тяхна страна — измърмори Масар.

Той бутна назад креслото си мина край бюрото и застана с лице към Пит.

— Поздравявам ви за вашето пътуване през пустинята. Генерал Казим се съмняваше, че то ще ви отнеме два дни. Забележителна издръжливост ви е била необходима, за да изминете тази негостоприемна земя толкова бързо.

— Генерал Казим е последният човек, с когото мога да се съобразявам — отговори Пит със задоволство.

— Вие ми откраднахте хеликоптера, господин Пит, и го потопихте в реката. Това ще ви струва скъпо.

— Вие се отнесохте зле с нас на борда на вашата яхта, така че ние бяхме любезни да ви се отплатим.

— А скъпата стара кола на генерал Казим?

— Двигателят отказа, така че я заровихме в пясъка — излъга Пит.

— Изглежда, че продължавате да развивате лошия си навик да унищожавате скъпите вещи на други хора.

— Аз си изпочупих всичките играчки, когато бях дете — отвърна Пит, — и разорих баща си.

— Аз винаги мога да си купя друг хеликоптер, но генерал Казим не може да си върне своя „Авион Вуазин“.Радвайте се на времето, което ви остава, преди неговите садисти да започнат да ви обработват.

— Ще бъде щастие за мен. Аз съм мазохист — каза Джордино невъзмутимо.

За момент Масар изглеждаше смутен, след това на лицето му се изписа любопитство.

— Какво намирате за толкова интересно, че прекосихте Сахара до форт Фуро? — попита той.

— Ние толкова се радвахме на вашата компания на яхтата, че решихме да повторим посещението си.

Ръката на Масар се изви във въздуха и удари Пит по лицето. Големият диамантен пръстен направи малка рана на дясната му буза. Главата на Пит се извърна, но краката му се задържаха здраво върху килима.

— Значи ли това, че ме предизвиквате на дуел? — изрече той с усмивка.

— Не. Това означава, че ще ви потопя бавно във варел с азотна киселина, докато можете да говорите.

Пит погледна Джордино, след това се обърна към Масар и каза:

— Добре, Масар. При вас има изтичане.

Масар подскочи:

— Бъдете конкретен!

— Вашите опасни отпадъци, химикалите, които се предполага, че изгаряте, проникват чрез подпочвената вода, която минава по едно старо речно корито и замърсява всеки кладенец между форт Фуро и река Нигер. Оттам се влива в Атлантика, където причинява катастрофално бедствие, унищожаващо целия живот в океана. И това е само началото. Ние изследвахме старото речно корито и открихме, че то някога е минавало точно покрай форт Фуро.

— Но ние сме на почти 400 километра от река Нигер — каза Верен. — Невъзможно е водата да стига толкова далеч под повърхността на пустинята.

— Откъде знаете? — попита Пит. — Форт Фуро е единственият завод в Мали, който получава химични и биологични отпадъци. Компаундът, предизвикващ проблема, може да дойде само от тук. Тук не става въпрос какво мисля, защото точно знам, че вие криете отпадъци освен тези, които горите.

Лека усмивка се появи на устните на Масар.

— Вие сте съвсем коректен, господин Пит. Ние изгаряме отпадъци във форт Фуро. Определено количество в наличност е факт. Но елате в следващата стая и аз ще ви покажа всичко.

Капитан Брюнон отстъпи назад, за да позволи на Пит и Джордино да последват Масар.

Те преминаха през един хол и влязоха в една стая, в чиито център беше разположен съвършен макет, умален модел на завода за преработка и унищожаване на опасни промишлени отпадъци във форт Фуро. Той бе толкова истински до всяка подробност, сякаш бе наблюдаван от хеликоптер.

— Това истински макет ли е, или сме в страната на приказките? — попита Пит.

— Това, което видяхте, е точната представа за завода — увери го Масар.

— И вие се каните да ни изнесете не обща, а подробна лекция за неговото действие.

— Лекцията можете да си я отнесете в гроба — каза Масар укорително. Той взе една показалка от слонова кост и насочи нейния връх към една широка площ от южната страна на завода, покрита с огромни плоски модули, насочени към слънцето. — Ние напълно се задоволяваме с енергия — започна Масар. — Произвеждаме собствено електричество с тази фотогалванична акумулаторна система, съставена от модули клетки с плосък екран, изработени от поликристален силикон, разположена на 4 квадратни километра площ. Запознат ли си с фотогалваниката?