Клайв Къслър - Сахара

— Въпреки вашата захаросана лекция върху управлението на такъв комплекс за токсични отпадъци, вашият завод за детоксификация е само фасада.

Масар се ухили ехидно.

— В известен смисъл, да. Но както обясних, ние действително унищожаваме много голямо количество отпадъци.

— Повече за приличие — каза Пит. Гласът му беше студен и непреклонен. — Аз вярвам, Масар, че сте построили този проект без международните разузнавателни служби да узнаят за това. Но как сте заблудили шпионските спътници, докато прекопавахте вашето хранилище за ядрени отпадъци?

— Нищо особено — каза арогантно Масар. — След като построих железопътната линия, за да докарам монтажните работници и материалите, прокопаването започна под първото построено здание. Пръстта тайно беше натоварвана в железопътните контейнери, които се връщаха в Мавритания и се използваха за изравняване на терени в столицата й. Много печеливша работа.

— Много хитро. На вас са ви плащали за пристигащите отпадъци и за изнасяната пръст.

— Аз никога не спирам да използвам всяко предимство! — каза Масар философски.

— Никой не е по-мъдър и никой не трябва да се оплаква — каза Пит. — Никой от международните разузнавателни агенции не се опитва да ви постави до стената, нито едно научно ведомство досега не е правило проучване на подземните води. Никакви въпроси за вашите методи на работа, особено корпорациите, които произвеждат отпадъци, пълно спокойствие. Значи вие сте човек, който умее да заплаща мълчанието.

Верен изненадано погледна Пит.

— Всички сме виновни, господин Пит. Всеки, който се радва на печалби от химически съединения, от бензина до пластмасите и до очистването на водата. Това е съглашателство с вината. Нито един човек или организация не може да създава и да руши едновременно. Всяко производство оставя отпадъци. Това е като самовъзпроизвеждащ се Франкенщайн, когото е твърде късно да убием.

— Искате да кажете, че трябва да поддържаме злото в името на печалбите. Въпреки че е решение, вие създавате измама.

— Измама?

— Да. Чрез спестяване на разходите за унищожаване на всички отпадъци и прокопаване на подземни хранилища за ядрени такива в геологично нестабилни пластове. — Пит се обърна от Верен към Масар. — Вие не сте нищо повече от международен мошеник, който пази парите си и застрашава човешкия живот.

Лицето на Масар почервеня, но той умееше да владее гнева си.

— Проникването на замърсяването във водата може да убие след 50 или 100 години, считано от днес, само скитници като вас и заблудени просяци.

— Много е лесно да го кажете — отговори Пит отсечено. — Но замърсяването става днес и докато говорим, номадите в пустинята умират. А това засяга всяко живо същество на земята.

Третирането на заподозрения в убийство не прави впечатление на света. Но когато се отнасяше за умиращи номади, нещо трепна в съзнанието на Масар.

— Не работите ли съгласувано с доктор Франк Хопър и неговия екип от Световната здравна организация?

— Не, Джордино и аз работим за самите себе си.

— Но вие ги познавате?

Пит отвърна:

— Запознах се с една биохимичка, ако от това се чувствате щастлив.

— Доктор Ева Роджас — каза Масар бавно, наблюдавайки ефекта.

Пит усети подхвърлянето, но тъй като нямаше какво да губи, реши да играе открито.

— Отлична досетливост.

Масар не се радваше на печалбата на лотария. Той беше майстор на измамата и интригата, но най-голямото му предимство беше неговата проницателност.

— Ще направя друга догадка. Вие бяхте човекът, който я спаси от наемните убийци на Казим извън Кайро.

— Случих се в съседство, да. Вие сте забъркан в мръсен бизнес, Масар. И сте изтървали шанса си да бъдете почтен.

За Масар сблъсъкът от противопоставянето беше безинтересен.

Той не обичаше да си губи времето с празни приказки. За човек, който управлява огромна финансова империя на съвременно равнище, губенето на време с двама неканени натрапници беше просто досада. Те трябваше да бъдат изхвърлени.

Той се обърна към Верен:

— Нашият малък разговор приключи. Моля, уредете с генерал Казим да вземе тези хора и ги сложи в ареста.

Каменното лице на Верен най-после се усмихна.

— С удоволствие.

Капитан Брюнон не беше от сорта на хора като Масар или Верен. Възпитаник на френската военна традиция, той може би се примиряваше с много несправедливости, но все беше запазил някакво чувство за чест.

— Моля ви за извинение, г-н Масар. Аз няма да предам и бясно куче на генерал Казим. Тези хора може би са виновни за влизане на неразрешено място, но те не заслужават да бъдат измъчвани като прости варвари.