Клайв Къслър - Сахара

— Знам, че се превръща в един от най-икономичните източници на енергия в света — отговори Пит. — Както разбирам фотогалваниката е слънчева технология, която превръща слънчевата енергия направо в електрическа.

— Точно така — каза Масар. — Когато слънчевата светлина, или както се изразяват учените, слънчевата фотонна енергия попадне върху повърхността на тези клетки, след като е пътувала 115 милиона километра от слънцето, се получава достатъчно електричество, за да работи три пъти по голям завод от този, какъвто ние желаем да построим. — Той спря за момент и посочи една структура близо до площта с клетките. — В това здание са монтирани генераторите, които се задвижват от енергията, получена от модулното поле и от батерийната подсистема, която съхранява енергията за ползване през нощта или в дните, когато няма слънчева светлина. Това обаче се случва твърде рядко за тази част на Сахара.

— Ефикасна — каза Пит, — една ефикасна енергийна система. Но другата зона с монтирани слънчеви комулатори не работи със същата ефективност, нали?

Масар погледна замислено към Пит. Той се чудеше как този човек се озовава винаги на крачка пред него. Насочи показалката към полето от слънчеви клетки, което обхващаше параболичните легенообразни колектори, които Пит беше наблюдавал един ден преди това.

— Напротив, работи — отговори Масар ледено. — Моята слънчева термална технология за унищожаване на опасни отпадъчни продукти е най-модерната програма, която би могла да се разработи от всяка индустриална страна. Това поле от суперкомулатори концентрира повече светлина от нормалната слънчева светлина на 80 хиляди слънца. Тази високоинтензивна слънчева светлина или фотонна енергия се фокусира след това в първия от двата кварцови реактора. — Масар направи пауза, за да покаже отново миниатюрното здание. — Първият разрушава токсичните отпадъци на безвредни химикали при температура 950 градуса Целзий. Вторият реактор при температура 1200 градуса Целзий превръща в пепел главно безкрайно малките частици. Унищожаването на всеки познат и произведен от човека химикал е пълно и всеобхватно.

Пит погледна Масар с уважение, смесено с подозрение.

— Това звучи като цяло много свързано и завършено. Но ако вашата работа по детоксификацията толкова безупречно се изпълнява, защо тогава криете милиони тонове отпадъци под земята?

— Много малко са хората, които знаят за химикалите, изхвърлящи се в различни точки на земното кълбо. Съществуват над седем милиона познати и произведени от човека химически компаунда. Всяка седмица химиците създават 10 хиляди нови. Ако пресметнем точно, над 2 милиарда тона отпадъци се натрупват в целия свят за една година. Триста милиона само в САЩ. Два пъти повече в Европа и Русия. Повече от два пъти се увеличава тази сметка, когато я разпределите за Южна Америка, Африка, Япония и Китай. Някои се изгарят напълно, повечето нелегално се заравят в земята или се разтоварват във водни източници. Не съществува място, откъдето да се махнат. Тук, в Сахара, далеч от претъпканите градове и форми, аз съм осигурил безопасно място за международната индустрия да изпраща своите токсични отпадъци. В момента форт Фуро може да унищожи над четири милиона тона отпадъци годишно. Но аз не мога да унищожа всичките, не и докато моите слънчеви термални детоксификационни заводи в пустинята Гоби и Австралия не бъдат завършени, за да приемат отпадъци от Китай и държавите от Далечния Изток. За ваше сведение, аз имам също така завод в САЩ, който започна да се строи от две седмици.

— Много похвално, но това не ви извинява, че заравяте онова, което не можете да унищожите или изгаряте. И сте отговорни за това.

— Струва скъпо, г-н Пит. По евтино е да зарием токсичния отпадък, отколкото да го унищожим! — отвърна Масар.

— И за това следвате същата линия на поведение и за ядрените отпадъци — каза Пит заядливо.

— Отпадъците са отпадъци. Откакто хората са загрижени за този проблем, трябва да са наясно, че основната разлика между ядрени и токсични е само в това, че първите убиват с радиация, а вторите с отрова.

— Махнете и ги забравете. И по дяволите последствията!

Масар остана безразличен.

— Трябва да се върви нанякъде. Моята страна има най-голямата ядрена енергийна програма в света и е втора след САЩ по броя на реакторите, които генерират електричество. Две хранилища за радиоактивни отпадъци са вече в действие. Едното е в Сълен, другото в Ла Манш. За съжаление, никое не може да бъде проектирано да съхранява отпадъци с дълъг период на разпадане. Плутоний 239 например има полуразпад 24 хиляди години. Има други радиоактивни нуклеиди, които имат стотици пъти по дълъг период на разпадане. Не съществува система за отпадъци, която да има живот, по-дълъг от 10–20 години. Както открихте при вашето неканено посещение в нашето хранилище, ние получаваме и съхраняваме отпадъци с дълъг период на разпад на радиоактивността.