Клайв Къслър - Сахара

— Не се успокоявай още. Нашите приятели са все още с нас.

Те останаха неподвижни във вагона, подпрени на кондиционерния панел, така че да не могат да бъдат забелязани от охраната в последния вагон. Четирите дизелови локомотива теглеха умерено композицията към близкия завод, където празни вагони чакаха да ги вземат обратно към пристанището в Мавритания.

Спасени за момента, Пит и Джордино стояха във вагона и спокойно очакваха да се случи нещо. Депото, където се озоваха, беше осветено арковидно и не показваше признаци на живот. Дълга редица странно изглеждащи вагонетки седеше на товарната площадка. Те бяха с по четири колела без гуми — плоски, уеднаквени за поемане на определен вид товар.

Пит се канеше да завие отново панела на кондиционера, когато забеляза движение над главата си. За щастие, той видя телевизионната камера, монтирана на един стълб под арковидното осветление.

Хвърли поглед върху цялото депо и откри четири камери.

— Стой там — предупреди той Джордино. — Те, изглежда, използват роботизирано оборудване навсякъде.

Застанаха отново зад панела и установиха, че при всяко движение на релсовите кранове светват и угасват различни лампи. В кабината нямаше никой и това им подсказа, че действително се управляват от общ команден център някъде вътре в завода. Крановете се движеха над влаковата композиция и спускаха хоризонтално във всеки вагон метални палети, върху които щяха да бъдат поставени контейнерите с химикали. От другата страна на линията, където беше тяхната композиция, други такива кранове разтоварваха пълните контейнери със същите метални палети. Количките с поставените върху тях контейнери също се управляваха от общ команден център. В началото Джордино не можа да разбере това и се обърна към Пит:

— Кой ги кара?

— Никой — отговори Пит, — това е роботизиран транспорт. Управлява се от обща командна зала и вероятно тези камери са за това.

— Учуден съм — каза Джордино, — никога не съм виждал такава ефективност.

Пит щеше да се съгласи, ако не беше забелязал нещо интересно. През една модерно направена рампа количките с товара се спускаха, преминавайки четири различни нива, и се изгубваха от погледа. Пит изучаваше маркировката на различните партиди товари. Те се означаваха със символи на френски. Горните нива бяха за биологични отпадъци, а долните за химическите. Пит започна да се чуди с какъв контейнер те бяха влезли дотук.

Той дойде до извода, че загадката се увеличава. Защо реакторът, който изгаря отпадъците, трябва да ги изгаря толкова дълбоко в земята? Мислейки по този начин, дойде до извода, че те трябва да бяха над повърхността на земята близо до слънчевите комулатори.

Самата рампа водеше в една огромна пещера, от която изглежда нямаше излизане. Таванът беше на височина четири етажа, имаше прокопани в скалата тунели във всички направления като спици на колело.

Усетът на Пит стана чувствителен като антена. Той продължаваше да се учудва, че все още не вижда хора, работници или машинни оператори. С всеки изминал момент се убеждаваше, че складовата пещера се управлява автоматично. Безупречният електрически транспорт с подредени една след друга вагонетки завиваше към всеки един от тунелите, маркирани с червен знак с черен диагонал, който означаваше, че товарът идва отгоре. Напред следваха други знаци и обозначения.

— Завод с пълно автоматизирано управление — каза Джордино посочвайки една редица вагонетки, движещи се в противоположна посока. Вратите на контейнерите бяха отворени и те видяха, че са празни. След като се качиха в една вагонетка, Пит и Джордино изминаха почти километър, когато тя започна да забавя своето движение и шумът започна да се увеличава. След като зави, тя влезе в една огромна стая, пълна от пода до тавана с хиляди контейнери във форма на кутии от бетон, всички боядисани в жълто с черна маркировка. Робот подготвяше разтоварването им от товарните контейнери и ги смесваше върху морето от други контейнери, които стигаха до покрива на пещерата.

Зъбите на Пит затракаха. Той изпадна в шок в това подземно помещение на ужаса. Всички варели бяха маркирани със знак за радиоактивност. Той и Джордино бяха узнали тайната на форт Фуро. Съхраняване на ядрени отпадъци под земята в нечувано количество!

Масар хвърли обстоен поглед на телевизионния монитор и поклати глава с учудване. След това се обърна към седящия до него Феликс Верен.

— Тези мъже са невероятни! — промърмори той.