Клайв Къслър - Сахара

Без да губи повече време, Джордино изкачи стълбата и влезе във вагона. Горещината все още се чувстваше. Той изтри потта си и се огледа към съседния вагон за Пит.

— Прехвърли се при мен — викаше Пит и гласът му потъваше в шума на движещия се влак.

Пълзейки предпазливо на ръце и колене, Джордино се доближи до платформата на вагона, където беше Пит. Стъпи на буферите на съседния вагон като успя да се хване за парапета на стълбата. Изчака малко, за да се успокои движението и използвайки цялата си атлетичност, стъпи върху стълбата. През това време Пит спокойно изучаваше един кондиционер, монтиран в горната част на товарния вагон, за да предпазва лесно възпламенимите химически отпадъци от запалване при високите температури по време на транспортирането им през пустинята. Кондиционерът беше свръхмощен, компресорът му се задвижваше с малък бензинов двигател, работещ безупречно и безшумно.

Когато светлините на секретната спирка блеснаха, Пит съсредоточи мислите си как да избегне евентуална засечка. Той не можеше да си представи, че хората на охраната щяха да обикалят влака по маниера на железопътната полиция от тридесетте години, нито че хората на Масар използват кучета. Нямаше начин да се намери куче с такъв чувствителен нос, което да различи миризмата на човек от смесения аромат на химикали и изгорелите газове от нафта.

Пит стигна до заключение, че се използват телевизионни камери. Влакът просто минава покрай тях, а мониторите са инсталирани във вътрешността на зданието. Нямаше съмнение, че Ив Масар можеше да инсталира такава модерна секретна технология.

— Имаш ли нещо за завиване? — попита Пит, без да чака отговор от Джордино.

— Ти ме питаш за отвертка — учудено го изгледа Джордино.

— Искам да сваля винтовете на този голям панел, за да освободя кондиционера.

Джордино бръкна в джоба си, почти изпразнен след претърсването, което направиха хората на Масар, когато бяха на яхтата му.

Намери една монета от пет цента и една от десет. Подаде ги на Пит.

— Това е най-доброто, което мога да направя за теб в момента.

Бързо движейки ръцете си върху големия панел на кондиционера, Пит установи местата на винтовете. Те бяха десет с добре запазени глави. Той не беше сигурен дали щеше да успее да ги развие навреме. Петцентовата монета беше твърде голяма, но десетцентовата пасваше точно. Енергично започна да развива винтовете.

— Твърде странно време си избрал за поправка на един кондиционер — каза Джордино с любопитство.

— Искам да се предпазим от охраната, която ще използва телевизионни камери за проверка на влака и за транзитни пътници като нас. Те ще ни хванат със сигурност. Единственият ни шанс да се укрием, е като застанем зад този панел. Той е достатъчно голям, за да скрие и двама ни.

Влакът вече се движеше съвсем бавно и половината от вагоните бяха преминали през проверката.

— По-добре е да побързаш — каза Джордино.

Сълзи се появиха от очите на Пит, когато десетцентовата монета се изкриви. Техният вагон доближаваше телевизионните камери. Три четвърти от влака вече беше преминала, докато на Пит му оставаха още три винта за сваляне. Той бързаше. Останаха два. След това — един. Вагонът пред тях вече минаваше пред камерите. С последни усилия, хванал го с двете си ръце, Пит успя да отмести големия панел, късайки резбата на последния винт.

— Бързо. Сядай и опри гръб срещу кондиционера — нареди той на Джордино.

Двамата напрегнаха гърбове и успяха да отместят панела, заставайки зад него като зад щит.

— Мислиш ли, че това ще заблуди някого? — попита Джордино със съмнение.

— Телевизионните монитори са двуизмерни. Колкото по-дълго са насочени към нас, ние ще бъдем илюзия за всеки, който ни наблюдава.

Техният вагон бавно навлезе в чист бял тунел с монтирани телевизионни камери, които обхващаха вътрешността на вагона, отделните му страни и пода. Пит стискаше панела с ръцете си, сякаш искаше да го разтегне, за да не могат да бъдат забелязани от охраната на влака. Явно тя беше свикнала с тази рутинна проверка, защото тя не продължи много дълго. Пит и Джордино не знаеха това и очакваха всеки момент да чуят звънци или сирени, но никаква аларма не бе дадена. Вагонът излезе отново под звездното небе и те се показаха от прикритието си. Влакът набираше ход към завода.

— О, братко — въздъхна с облекчение Джордино, — не бих искал да преживея подобно нещо отново.

Пит се засмя и удари приятелски Джордино по рамото, като посочи опашката на влака.